Преди да се впуснете в мечти за незнайното бъдеще, когато ще бъде изобретена машина на времето, добре помислете дали нямате такава в настоящия момент, в джоба си. Може би в него има ябълка, чийто вкус ще ви върне в детството на село или в нощното ви шкафче забутано лежи шишенце стар парфюм, който отдавна не използвате, но само лек полъх от неговият аромат ще ви припомни студентските ви години... Вкусовете, ароматите, музиката ...не са ли те най-безупречната машина на времето. За миг светът се променя, точно като в някой научно фантастичен филм. Споменът идва за кратко обвит в мъгла от пастелни тонове. Спомен по-скоро за усещанията и чувствата, които сте изпитвали някога, отколкото за определени случки. За какво ви напомня мирисът на окосена трева или на чимшир, вкусът на бухтичките или на захарното петле, или онази мелодия идваща от радиото, която сякаш от векове не сте слушали?
Един филм също може да има подобна сила. „Невероятната съдба на Амели Пулен” например винаги ще ме връща към чувството, което изпитах, когато го гледах за първи път. Беше все едно някой се беше разходил през душата ми, беше откраднал това онова от мислите и странностите ми и беше направил филм. Толкова близък го почувствах. Тогава се роди голямата ми племенница, в един не толкова зимен и летящ февруари. Всеки път когато гледам „Амели Пулен” сякаш съм в машината на времето и се връщам към онова особено, вълшебно време.
Вярно е, че така можем да се връщаме само назад, към миналото. Машината на времето, която може да ни отведе в бъдещето се нарича фантазия. Честно казано, обаче предпочитам да не пътувам натам, защото основното предимство на бъдещето в нашия живот е талантът му да изненадва.
За точка на това пътешествие във времето ви споделям тази мелодия. Винаги, когато я слушам съм на 18, лежа на леглото в спалнята и гледам слънчевите зайчета, които играят на воля по тавана. Топло е, уютно и сигурно....Исус Българинът въскръсна в Ямбол на Вел...
Бре този Стойчо Керев,все отявлени русо–...