Миналия уикенд бях на Хаваите. Не бих нарекла това пътуване почивка. Не беше и кой знае колко приключенско и разтърсващо преживяване - все определения, с които винаги съм мислила, че ще се сблъскам, ако някога отида на Хаваите. За сметка на това обаче, беше истинско потапяне в живота на едно семейство, далече от Рая, на прага на най-страшното сбогуване и на границата на едно трудно ново начало.....

http://giminibilibob.blogspot.com/2012/02/blog-post.html

гледахме го с децата миналата седмица

Не съм гледала филма, но вече ми го препоръчаха. Ти само "доля чашата":)))
Харесвам зрители, които забелязват дори "жълтите одеяла"

Благодаря ви за коментарите, момичета!
Обичам дребните детайли. Не винаги ги улавям, но този път успях:)
Това жълто одеало съвсем в последния кадър,като герой, който се сещаш, че си виждал и по-рано, но не си забелязъл, сега в ролята на едно продължаващо присъствие и обич.
Между другото, Марта, наскоро разбрах, че филмът, който гледат накрая е "Походът на имераторите", за който ти говориш в последния си пост.

;)