Прочетен: 4072 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2010 22:42
Първият филм, който гледах с Джеф Бриджис е „Звезден човек” (Starman). Беше много отдавна, в годините, в които все още откривах киното и всеки филм, всеки сюжет беше чисто нов и страшно въздействащ и уникален. Помня колко ме беше впечатлил и колко плаках. Сега го гледах отново, за да си го припомня. Наистина е хубав, но разбира се, съвсем не събуди същите емоции. Заради силното му въздействие от онези години, обаче от тогава винаги когато чуя за Джеф Бриджис в съзнанието ми изниква спомена за този негов образ. За извънземния с прекрасна златна коса, небесно сини очи и слънчева усмивка. Днес е на 60, но не се е променил много, поне тези три неща са си почти същите.
Повечето хора го свързват с ролята му на Пича от „Големият Лебовски” – една от многото смахнати, оригинални и бягащи извън всякакви рамки и клишета истории на братя Коен. Роля изиграна така от него, че не бихте могли да си представите някой друг да се разхожда по къси панталони, джапанки и размъкната жилетка насам натам, търсейки справедливост за съсипания си килим и при цялата абсурдност на ситуацията да изглежда толкова естествен, жив и реален колкото съседа чешит живеещ отсреща.
Тази година Джеф Бриджис получи Оскар за първи път в кариерата си. Направи ми впечатление колко естествен беше с наградата в ръце. Без демонстрация на излишна скромност, без сълзи в очите и драматизъм. Изглеждаше искрено щастлив като дете. Наскоро гледах „Лудо сърце” (Crazy heart) и според мен признанието му е напълно заслужено. Филмът не е нещо особено, но е добре направен, а изпълнението на Джеф Бриджис наистина е изключително. Това е историята на кънтри музикант напълно загубил себе си и пътя си заради пристрастението си към алкохола. Той се влюбва и откриването на тази любов връща вдъхновението и музиката в света му, а загубата й желанието да поправи живота си. Жената, която среща е достатъчно смела, за да се влюби в него виждайки го още от самото начало в най-лошата му светлина. Подобна смелост и приемане на другия винаги са ме възхищавали. Подобни актьорски изпълнения, като това на Бриджис също. Не мога да спра да се чудя що за хора са актьорите и как успяват да се превъплъщават в нечия чужда кожа, да изграждат цял един нов човек и то при положение, че около тях има тълпи, кабели и камери! Дали стига само талант или е нужна и поне малка доза полезна лудост? Мисля, че Джеф Бриджис притежава и двете. Освен тях има и едно ярко и бляскаво качество наречено харизма, което винаги ще ме кара да мисля за него като за Звездния човек.
Everything you wanted to know about the ...
The Hurt Locker изпревари Avatar
Благодаря ти Giminibilibob за вълшебните думи!