Първият филм, който гледах с Джеф Бриджис е „Звезден човек” (Starman). Беше много отдавна, в годините, в които все още откривах киното и всеки филм, всеки сюжет беше чисто нов и страшно въздействащ и уникален. Помня колко ме беше впечатлил и колко плаках. Сега го гледах отново, за да си го припомня. Наистина е хубав, но разбира се, съвсем не събуди същите емоции. Заради силното му въздействие от онези години, обаче от тогава винаги когато чуя за Джеф Бриджис в съзнанието ми изниква спомена за този негов образ. За извънземния с прекрасна златна коса, небесно сини очи и слънчева усмивка. Днес е на 60, но не се е променил много, поне тези три неща са си почти същите.

Повечето хора го свързват с ролята му на Пича от „Големият Лебовски” – една от многото смахнати, оригинални и бягащи извън всякакви рамки и клишета истории на братя Коен. Роля изиграна така от него, че не бихте могли да си представите някой друг да се разхожда по къси панталони, джапанки и размъкната жилетка насам натам, търсейки справедливост за съсипания си килим и при цялата абсурдност на ситуацията да изглежда толкова естествен, жив и реален колкото съседа чешит живеещ отсреща.

Тази година Джеф Бриджис получи Оскар за първи път в кариерата си. Направи ми впечатление колко естествен беше с наградата в ръце. Без демонстрация на излишна скромност, без сълзи в очите и драматизъм. Изглеждаше искрено щастлив като дете. Наскоро гледах „Лудо сърце” (Crazy heart) и според мен признанието му е напълно заслужено. Филмът не е нещо особено, но е добре направен, а изпълнението на Джеф Бриджис наистина е изключително. Това е историята на кънтри музикант напълно загубил себе си и пътя си заради пристрастението си към алкохола. Той се влюбва и откриването на тази любов връща вдъхновението и музиката в света му, а загубата й желанието да поправи живота си. Жената, която среща е достатъчно смела, за да се влюби в него виждайки го още от самото начало в най-лошата му светлина. Подобна смелост и приемане на другия винаги са ме възхищавали. Подобни актьорски изпълнения, като това на Бриджис също. Не мога да спра да се чудя що за хора са актьорите и как успяват да се превъплъщават в нечия чужда кожа, да изграждат цял един нов човек и то при положение, че около тях има тълпи, кабели и камери! Дали стига само талант или е нужна и поне малка доза полезна лудост? Мисля, че Джеф Бриджис притежава и двете. Освен тях има и едно ярко и бляскаво качество наречено харизма, което винаги ще ме кара да мисля за него като за Звездния човек.