Наскоро гледах един стар филм за неизлечима и тежка болест, за която оказва се дори разочарованието и съзряването не предлагат облекчение за дълго. Тя е в сърцата на някои още от раждането, закодирана в матрицата за бъдещото им възприемане на света и остава там до самата им смърт....
http://giminibilibob.blogspot.com/2012/01/blog-post_05.html

Пък нека някои се лекуват, ние сме инатлии... :)

Аз се опитвах известно време и си мислих, че съм успяла, но преди известно време ми беше доказано, че няма такова нещо:) Същата романтичка съм си като едно време;)
Хубава вечер!