В петък изгледах Самотен мъж (A Single Man /2009/)  и оттогава усещането, което създаде у мен не ме напуска. Атмосферата му е толкова наситена и плътна, че превзе дори съня ми. Примамва ме да пиша за него, въпреки че по принцип обичам да...

Cairo Time е филм, който не просто се гледа, а чието биещо сърце може да се почувства. Признавам, че нито Кайро, нито неговите пирамиди някога са ме привличали особено като туристическа дестинация. Тук обаче, те са символ на нещо много л...

На 6.08.2010 г. над село Бело Поле, Видинска област валят ледени портокали. Те опустошават всички покриви, изпочупват незнайно колко прозорци и убиват много от щъркелите пристигнали у дома за лятото. Изчезват така ненадейно, както са се ...

Преди около една година за първи път ми се случи да летя със самолет. По особен начин свързвам това преживяване с един филм – Високо в небето. Вече писах за него още в четвъртия си постинг, но написаното ми се струва малко безлично...

Написах тази дребна лятна илюзия миналия август. За разлика от тогава през този август мислите и вдъхновението ми са се превърнали в скучна, безвкусна супа, което донякъде доказва или че тази година Жегата е станала още по-настървена, ил...

Ето още една статия от 2002 г. на списание Esquire този път със спомените на Ал Пачино.
 
 

Американското списание Esquire има рубрика за смисъла на живота или  „Какво научих” (What I’ve Learned). Това са споделени мисли и спомени на известни хора от всякакви области на изкуството, политиката и обществения жив...

Има хора, които са толкова специални и велики, че е достатъчно просто да изречеш името им, за да изпълниш пространството с картини, музика и смисъл. Като например това име:  
ЧАРЛИ ЧАПЛИН
 

„Спешно отделение” – или поне първите 6 години от него.
 
Това беше първият по рода си медицински сериал – толкова реалистичен, болезнен и направен с много хъс и смелост. Всички в гимназията бяхме луднали по него,...

Американската традиция „пачуърк” се състои в зашиването едно за друго на различни парчета плат. По този начин се получават невероятно шарени и красиви завивки за сладки сънища. Може да се случи така, че в тези чудни парцалени...

Тъгата има дълбоки черни очи и тежка прегръдка. Почти винаги е тиха и обича да стои сама, свита в някое ъгълче на сърцето. Има една кротка тъга, която сякаш непрекъснато ме съпровожда. По какво точно не знам, може би винаги е по нещо раз...

Винаги съм завиждала и съм се възхищавала на аниматорите. Гледам на тях като на магьосници, които успяват да вдъхнат живот на статични създания, да им дадат възможност да говорят, да вземат решения, да преживяват приключения. В тази рабо...