Обичам филмите, чиито герои правят грешки, влюбват се неочаквано, обичат егоистично, несъвършено и незадължително бурно и романтично. В тези филми влюбените не се отчайват и не се държат така сякаш светът е свършил, ако изпуснат  самолета, с който е заминал любимият им. В тези филми влюбените знаят, че веднага могат да хванат следващия полет. В тях любовта не просто се наблюдава, а се усеща, като трепет в стомаха, като болка в сърцето, като желание да я преживееш или като спомен за нещо изпитано. Помня, че когато гледах как Франческа от „Мостовете на Медисън” стои в колата до съпруга си, колебаеща се дали да излезе, да затръшне вратата на целия си досегашен живот и да избяга със сродната си душа, плаках така, както никога не бях плакала на филм. Разбирах я идеално. Разбирах, че е възможно да го обича само след четири дни. Според мен е възможно и само след един миг. Разбирах копнежа й по един възможен живот, толкова различен от досегашния й. Разбирах как сърцето й се разкъсва между дълга и решението да грабне в ръце невероятното щастие, че е срещнала половинката си. Защото това не се случва толкова често, а животът е кратък. И пак по същия начин разбирах защо остана. Понякога, за да съхраниш една любов трябва да се откажеш от нея. В случая на Франческа и Робърт (прекрасните Мерил Стрийп и Клинт Йстуд) любовта най-вероятно би била смазана от рутината и чувството за вина, ако бяха избягали заедно. Не случайно най-романтичната и вечна любов много често се оказва неизживяната. Замислете се! Ако знаехте, че в целия ви живот ви е отредено да прекарате само четири дни със сродната си душа и след тях никога повече да не я видите, и можехте да избирате между това и живот, в който никога не сте се срещали, какво бихте избрали? Много често си мечтаем за любов като на кино или за поне мъничко кино в любовта ни. Нагласяме я, доизмисляме я, преживяваме я десетки пъти в мечтите си. Налага ме й определено лице и изисквания, които трябва да притежава и изпълнява, когато я срещнем. В действителност, обаче тя е най-хубава, когато успее да ни изненада. Както Франческа казва: „Любовта не се подчинява на очакванията ни. Тя е едно абсолютно тайнство.” Тайнство, като прегръдката на Беки и Гилбърт в края на “Защо тъгува Гилбърт Грейп?”; като единствените четири дни прекарани заедно и много повече като десетките години раздяла в “Мостовете на Медисън”; като вярата на Матилд в “Най-дългия годеж”; като изобретателността на Амели в „Невероятната съдба на Амели Пулен”; като непотребността от думи между двамата съпрузи в “Голяма риба”; като обичта във всичките й форми в „Американско сватбено одеяло”.... Това е истинска любов, неподправена, такава каквато се случва - без изтървани полети, без захаросани думи... и в същото време божествено невероятна. При нея романтиката е като щипката пипер в ястието – точно колкото е нужна, за да й придаде изтънченост, сетивност и естественост.    

Филмите , за които говориш , за прекрасни!
Аз продължавам да съм подвластна на това чудо!
И всеки филм предизвиква емоции!
Поздрав!

Дано винаги има такива филми и дано никога не губим впечатлителността си!

цитирам заглавието на филма, който снощи гледах отново ои отново ме развълнува:
"Papermoon", "Хартиена луна".

Любимата ми Франческа :)
Все пак често и слава Богу, реaлня живот е много по-силен от киното. Понякога си казваме, къде са камерите? в какв филм сам влязла? ще свършили ???. Иначе "мостовете" ми е един от любимите и все се заричам да не плача ,ама не става. Има един друг филм, " Изтoрята на Ноа" мисля се превежда, там мажат всеки ден разказва любовта си на болната от алцеимер жена, всеки ден 24 часа се влюбват и на другия ден се запознават и това ако не е реалност :)
лек ден

ще гледам и двата филма. Благодаря!

с теб,за всичко написано до тук...
Поздрави от мен!

написаното

Благодаря от сърце!

Любовта е взаимност и доверие.
Имаш ли я, не я изускай! Прекрасен постинг!
Поздрави и усмивки,Giminibilibob:))

Поздрави и от мен и слънчево настроение в дъждовните дни!

Поздрави!