Невероятната съдба на един кино маниак

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.02.2010 11:48 - Разходка в небето

Автор: giminibilibob Категория: Забавление

Прочетен: 1417 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 29.03.2010 22:40

Два са филмите от 2009 г., които ме развълнуваха най-силно. И в двата по-голяма част от действието се развива в небето… и в душата. „В небето” е удивителен анимационен разказ за любов, загуба, самота и мечти. Любов каквато всеки търси. Загуба, която всеки в определен момент ще се наложи да преживее. Самота, каквато всеки е изпитвал или ще изпита и мечти, каквито всички имаме и отглеждаме. Чудният анимационен дядо губи своята баба и приема да изживее остатъка от живота си само във формата на мисия. Мисията да изпълни мечтата на единствения си любим човек. Абсолютно уверен, че заради него тя се е отказала от детските си планове за невероятни приключения, той тръгва на пътешествие високо в небето, осланяйки се единствено на лекотата и цветовете на детски балони, за да изпълни дълга си, осъществявайки мечтата й. Или може би просто, за да бъде поне още малко, близо до нея. Разбира се, приключенията не закъсняват и те са великански, невероятни, забавни и плашещи, такива каквито се изживяват в детските книжки или във великите приключенски романи. Именно тяхната сила и цветове помагат в края на филма да осъзнаем заедно с чудния анимационен дядо, че всъщност те са нищо в сравнение с приключението, което простичко наричаме всекидневие. Приключението е в ежедневните дребни чудеса, които ни заобикалят и често несправедливо биват наречени обикновени. Приключение е да откриеш призванието си. Приключение е да срещнеш някого, когото да се осмелиш да обикнеш и с когото да изживееш дните си в добро и зло. Приключение е един ден да погледнеш в очите на собственото си дете. Това са едни от най-прекрасните и страшни приключения. Другият филм е „Високо в небето” (Up in the air). Няма да се опитвам да го разкажа. Това е история не толкова на действието, колкото на усещанията и всеки трябва да я съпреживее сам. Филмът в никакъв случай не е комедия, както, незнам защо, го представят. Напротив, драма е с много интелигентно и фино чувство за хумор. Главният герой, изигран от великолепният Джордж Клуни, има такава философия за живота, заради която много лесно бихте могли да го намразите. Но се случва точно обратното, защото в крайна сметка става ясно, че като повечето от нас той е просто човек, който достигнал определена възраст си въобразява, че е разгадал живота и е открил своето място. Оказва се обаче, че не знае нищо, че всичко, в което е вярвал и което е искал всъщност няма значение, че е вятър работа и като пухкаво бяло облаче се изпарява пред очите му. Когато е достигнал заветната си цел осъзнава, че изобщо не се е познавал и че в действителност е човек, който иска и има нужда от нещо коренно различно. Малцина са късметлиите, които се познават добре и знаят точно какво искат от живота. Те може би няма да разберат Раян Бингам. На останалите в края на филма ще ни се прииска просто да го прегърнем. Това е история разказана с много любов и разбиране. Актьорите са изключителни – неподправени, искрени и истински. Джордж Клуни е безупречен във всяко свое движение, във всяка нотка на гласа си, във всяко изражение на лицето си. Гледаш го и вярваш безрезервно, че пред теб не е никой друг освен Раян Бингам. Казват, че това е най-добрата му роля досега и аз съм съгласна. Признавам, че винаги ме е разтапял като сладолед оставен на слънцето. Дори днес, когато е поостарял смятам, че никога не е бил по-очарователен. Косата му е сребърна и бръчките на смеха около очите му са дълбоки (честно казано според мен две от най-големите му предимства), но цялостното му излъчване е на двадесет годишно момче. Това е човек с детско сърце. Има нещо откривателско в него. Някакво въгленче на любопитството и впечатлителността, което все още гори в погледа му. „Високо в небето” е очарователен, тъжен и откровен филм, който има сърце и душа. Със сигурност няма да се хареса на всички, но това е една от хубавите му страни. Ако решите да го преживеете, гледайте го с широко отворени очи, уши и сърце.