Трябва да призная, че въпреки първоначалното си скептично отношение се забавлявах, докато гледах „Шерлок Холмс” на Гай Ричи. Харесвам „Гепи” и „Две димящи дула” и за радост  открих, че последният му филм притежава частица от техния дух.

Не, че нямам забележки, но ще ги спестя, защото те са дребни в сравнение с най-ценното в „Шерлок Холмс”, а именно Робърт Дауни Младши и Джъд Лоу. Прекрасни са! Забавни, иронични, с много живец и характер. Героите им не са плоски, имат пластове, също като лука и като Шрек :) Въпреки че сме свикнали подобни герои да са по суперменски уверени в действията си във всеки един момент, в този Шерлок и в този д-р Уотсън има сянка на уязвимост и съмнение, и точно тя ги прави толкова обаятелни.

Винаги съм харесвала Робърт Дауни Младши, именно заради тъгата в него и заради почти гениалната му способност да си играе с нея, и да я превръща в най-голямото си предимство. Тя удобно се е настанила в огромните му очи и прилича досущ на същото отчаяние, което можем да открием в погледа на новородените бебета. Сякаш те знаят нещо повече за света, в който влизат и все още помнят всичко за света, от който идват. С времето забравят и прекрасното си минало, и трудното си бъдеще и тази вселенска, мъдра тъга изчезва от очите им. Робърт Дауни Младши изглежда така, сякаш все още помни и сякаш този свят никога няма да му бъде по мярка. Разбира се това впечатление леко се разсейва, когато се усмихне  и покаже очарователния си сарказъм.

Никога не съм имала някакво по-специално отношение към Джъд Лоу, но винаги, когато го гледам си давам сметка, че наистина е забележителен.

Препоръчвам филма дори  на онези, които като мен са имали някакви съмнения. Бях останала с впечатлението, че ще има твърде много екшън не отиващ особено на представата  ми за Шерлок Холмс, но сега съм приятно изненадана. Всъщност това амплоа му пасва идеално, като удобна ръкавица или чудесно разказана шега.

 

Филмът, както и всеки друг от този режисьор, е шедьовър.

Това с лукът беше върховно сравнение. Филмът не беше лош, но не съм го гледала пак, което ще рече, че в моята лична класация (по шестобалната система) е 3 и половина. Шестици са онези филми, които толкова са ме впечатлили, че си ги пускам отново, веднага след като са свършили. Пример - Първороден грях (обичам неочакваният хепи енд)