Обичам…- как ще довършите това изречение?

Наистина в днешно време някак е трудно да се довърши, а може да е толкова просто.  Попитате ли едно 4-годишно хлапе това, то веднага, без да се замисля гръмко ще изстреля „Обичам мама и тате!“ или пък „Обичам шоколад!“  А някога всички ние сме били тези малки честни дечица. Колко странно нали? Светът с всичките си технологии, медии и звезди така ни е засмукал, че сякаш сме забравили най-лесното да обичаме истински. Всичко това, защото някак сме изгубили и самите себе си. Ставаш сутрин пускаш телевизора и той крещи колко беден, колко страшен е светът, после хващаш телефона и драсваш статус с надеждата да те забележат в тази пренаселена социална мрежа.  След това отиваш на училище или на работа и ставаш част от сивото монотоние на обществото. С унил поглед слушаш учителя или шефа, който от своя страна преди това добре е изслушал този над него – една непробиваема нишка на неусетна манипулация. Карат те да знаеш или да правиш някой неща, които не желаеш, а вместо да ги заобичаш ти ги намразваш. Започваш да се объркваш и всичко, цялото ти ежедневие, цялото ти съществувание се превръща в каша. И идва неприятния период, в който пред теб пътя се разделя. По единия се сипят тълпи с наведени глави, по другия пребити самотници. Ясно нали? Едните са с овчето мислене, а другите с различното, едните са смелите, а другите плашливите – или поне това иска света да мислиш. Лично аз виждам просто – хора. Еднакви при това – едните ги отритват, защото много говорят, другите ги приемат, защото много мълчат. Общото и между двете е, че умеят да мразят, а забравят да обичат. Замислете се за това колко често чувате нещо за любовта и нейните деца и след това за омразата и всичко, което ражда. В учебника по история фактите са белязани с кръвопролитните войни, по новините първо са дадени жестоките емисии. Реално погледнато казваме, че обичаме това, което най-малко в действителност обичаме и крещим „Мразя!“ на това, за което жарко милеем. Твърдим, че сме влюбени в известни личности, които дори не познаваме и, както те така и ние нищо не сме направили едни за други, а в следващия момент мразим мама, за дето не ни пуска на дискотека. Бъркаме и страстта с любовта, защото не е възможно да заобичаш човек в рамките на две седмици и след това веднага след като се разделите да пламне яростта и омразата. В общи линии всичко се сбърква. Мога да кажа, че обичаме само до 7 годишни, след това системата ни се засипва с ненужен материал и хард диска, т.е. сърцето се бъгва и започва да унищожава емоции. Ценностната система на човека в XXI в. доста се е променила. За това сами телом и духом се изцеждаме от обичта. Не искам да бъда някакъв безжалостен песимист за това ще добавя: не всички са така. В някой места, като Северна Корея например, хората ги карат да обичат водача си, разбира се, със средствата на омразата. Явно, че новото общество трябва да гради и нова любов…