Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2011 11:10 - Какво научих - Джордж Клуни
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 6147 Коментари: 15 Гласове:
17

Последна промяна: 17.06.2011 11:26



image  image  image
 

След Джони Деп, Робърт Де Ниро и Ал Пачино помествам извадки от интервюто и на Джордж Клуни от 2005 година за  поредицата на списание Ескуайър „Какво научих”.


Първият ми спомен е от когато бях на 4 години: имаше семейно събиране в къщата на чичо ми Джордж. Чичо Джордж беше страхотен, истински чешит, който твърдеше, че е участвал във Втората Световна война като пилот на бомбардировач и се е срещал с Мис Америка, един от онези хора, които щом влязат в стаята и я осветяват. Помните ли как говореше Ал Пачино в „Усещане за жена”? Чичо Джордж говореше по абсолютно същия начин, изключително убедително. Веднъж ми каза нещо от сорта „Не яж горчица! Горчицата ще ти докара инфаркт!” Измисли си го в момента, но и до ден днешен се замислям преди да си сложа горчица в хамбургера...

 

Чичо Чик също беше там. Той имаше природен актьорски талант. Като дете  прекарал менингит, в следствие на което загубил окото си и затова носеше стъклено. По време на Втората Световна работил в офис, но когато отивал в някоя таверна слагал стъкленото си око на бара и казвал „ Ще почерпиш ли един войник, който е загубил окото си?”

 

Спомням си как на същото това събиране чичо Джордж разказва на мен и сестра ми различни истории като тази: „ Чик, свали пръста си за Джордж Тимоти и Ада Франсес.” Чичо Чик имаше някакъв изкуствен пръст, направи едно бързо движение сякаш маха истинския си пръст и го сложи на масата. „ Сега, Чик, свали си зъбите.” И Чик свали зъбните си протези и ги сложи  до пръста. „Сега, извади окото си и го сложи на масата, за да могат дечурлигата се втренчат в него.” Чик извади и окото си. Тогава чичо Джордж каза: „Сега, Чик, отвърти главата си!” Разбягахме се с викове, защото когато си на четири вярваш, че всичко е възможно. От много ранна възраст се научих как да разказвам истории.

 

Майка ми ме научи да бъда сръчен и да разбирам от най-различни неща. Тя беше кралица на красотата и имаше собствено телевизионно предаване, но за рождения си ден си купи циркуляр. Тя  сложи покрив на къщата ни. Баща ми – колкото и да е велик – не може дори да държи правилно чук. Майка ми беше тази, която скова покривните греди. Повече от всички тя ме научи да бъда здраво стъпил на земята и да умея да оцелявам в извънредни ситуации. Запази самообладание и свърши работата както трябва – това взех от майка си.

 

Знаете ли, след всички тези години все още ми е трудно да опиша баща си. Може би най-добрият начин е този: В живота има хора, които ти се иска да бъдеш в даден момент. Нещо се случва и ситуацията изисква от теб да кажеш най-точните и правилни думи ....и повечето от нас не успяват. Правилните думи ти идват наум по-късно, в колата, докато караш към къщи и една мисъл започва да те човърка: „По дяволите, ето това трябваше да му кажа!” Баща ми е от онези хора, които винаги имат перфектния отговор в момента, когато трябва да бъде казан.

Той е идеалист, а повярвайте по-лесно е да си приятел на идеалист, отколкото дете на идеалист, защото идеалистът дава детето си за пример. Когато Робърт Кенеди беше убит баща ми беше журналист и водеше телевизионно предаване в Колумбъс, Охайо. Беше скоро след смъртта на Мартин Лутър Кинг, наистина тревожно време. Баща ми дойде в стаята ми и поиска да му дам всичките си играчки оръжия. Дадох му всичките си пластмасови пистолети, а той ги сложи в една торба и по-късно в предаването си каза: „Моят син ми даде тези неща и каза, че вече не иска да си играе с тях.” Тогава той го направи, за да изрази позиция, позиция, която за онова време беше важна. Баща ми знаеше, че подобно послание ще бъде по-силно ако дойде от седем годишно дете, така че беше умно от негова страна да постъпи по този начин. Но е различно, когато ти си детето. Тогава единственото, което си помислих беше „Хей, това е моят любим пистолет!”.

Когато бях дете понякога излизахме на вечеря с други семейства. Излизането за вечеря беше голямо събитие в Кентъки по онова време. Не бяхме заможни, затова коктейлът със скариди беше нещо, което наистина очаквахме с нетърпение. И точно когато сервитьорът го слагаше пред мен мъжът от другото семейство ще вземе да каже нещо то сорта на „Какъв им е проблема на онези хора?”. Тогава майка ми веднага ще започне да препира „ Яжте бързо, яжте бързо!”, защото в подобни случаи на всички ни е ясно, че презрителното „онези хора” означаваше „чернокожи хора” и баща ми нямаше да се стърпи, щеше да направи сцена и щеше да се наложи да напуснем ресторанта набързо. По онова време си мислех не може ли просто да си замълчи и да ни остави да си изядем скаридените коктейли на спокойствие. Но той никога не се примиряваше с подобни злостни коментари и днес съм наистина горд с този факт.

 

Ако бях президент бих направил няколко неща. Ако изобщо някой гласуваше за мен, защото президентската ми кампания щеше да има мотото: „Да, направих го!”. „Вярно ли е, че сте употребявали наркотици?” Да, направих го!”, „Спал ли сте с….?” Да, направих го! И, ако въпреки това някак си бъда избран много скоро след това ще бъда застрелян, защото първото нещо, което бих се опитал да направя щеше да е да премахна лидерството на  петрола в света. Само си представете, че се опитам да го направя. Помните ли, когато Кенеди започна космическата програма през 1961 казвайки, че след десет години човек ще стъпи на Луната? Имаше много хора, които го обявиха за луд, но ние стъпихме на Луната през 1969 г. и благодарение на това събитие се появиха нови технологии. Зная, че нещата са много сложни. Повярвайте и аз обичам шума от моя 57Chevy, но светът днес е различен и в даден момент така или иначе петролът ще бъде изчерпан, защо да не се научим да живеем без него още сега.

 

Леля Роузмери ме научи на много без да ми каже дори една дума. (Роузмери Клуни – известна американска певица и актриса 50-те години). Научи ме как да се справям с успеха не като се справяше с него добре, а като се провали напълно в това начинание. През 1951 тя беше на върха на света, на страниците на всяко списание. Девет от десет изпълнители бяха жени. Скоро обаче настъпи ерата на рока. Елвис беше крал и рокът беше задвижван от мъжете. Тя беше все така талантлива, но нещата се бяха променили, правилата вече бяха други. Беше съкрушена и започна да вярва, че е загубила таланта си. Получи нервен срив, започна да използва наркотици, направи няколко лоши инвестиции и загуби много пари, след това я погнаха данъчните и никога повече не притежаваше нещо свое до края на живота си. За щастие тя се оказа устойчива и силна, преоткри себе си и се завърна, но беше съсипана за близо 20 години. Поуката, която си извадих от това е: Никога не си толкова добър, колкото твърдят, че си и никога не си толкова лош, колкото твърдят, че си.

 

Работил съм много неща преди да стана актьор: рязал съм тютюн, продавал съм женски обувки…Едно нещо трябва да знаете за продаването на женски обувки: жените винаги лъжат за номера на обувките си. Какво е това ужасно нещо, което е втълпено на жените, за да решат те, че големите крака не са привлекателни? Идвали са дами при мен, които са си купували обувки 38 номер, въпреки че ми е било пределно ясно, че са 39 номер. Така беше в Кентъки през 1970 - съществуваше цяло едно поколение от жени, които си отрязваха по един пръст на всеки крак, за да могат да се напъхат в по-малки елегантни обувчици Това е абсолютната истина, за която трябва да направят документален филм някой ден:)

 

Успехът така и не ме споходи преди да навляза в трийсетте си години. Все още си спомням как седя напълно разорен в килера на един приятел. Приятелите ми искаха да излизаме вечер, но аз не можех да си го позволя, не исках и да плащат вместо мен. Веднъж се наложи приятелят ми Брад да ми заеме 100 долара. Сега той управлява продуцентската ни компания, така че все още изплащам дълга си към него.

Участвал съм в някои наистина ужасни сериали преди „Спешно отделение”. „Батман и Робин” беше провал и аз бях трагичен в него. Но именно благодарение на този филм днес съм в позиция сам да избирам в какви филми да участвам, а също и аз да съм причината на даден филм да се даде възможност да бъде направен. Затова и сега отговорността ми е по-голяма, защото вече не съм отговорен само за своето представяне, но и за целия филм. Днес ако ще се провалям мога да го направя по свой вкус. След фиаското с „Батман и Робин” направих филми като „Извън контрол”, „Трима крале”, „О, братко къде си?” и продължавам да участвам само във филми, които аз самият бих гледал.

 

Не научих много от брака, защото аз сам не му дадох възможност да ме научи на нещо. Не че не обичах жената, за която се ожених. Бяхме заедно от доста време, но това, за което наистина не бях готов беше идеята, че ако нещата започнат да куцат и то лошо онова, което е нужно да направиш е да работиш над проблемите и да се опиташ да ги решиш, а не да избягаш. Бях на 28 години. Не бях толкова толерантен, колкото трябваше да бъда и не се постарах да оправя нещата, както би трябвало да постъпя. Може би щях да се справя по-добре, ако бракът се беше случил по-късно в живота ми.

За мен разводът значеше провал. Не защото родителите ми са ме упреквали, напротив винаги са ме подкрепяли. Но те не се провалиха. Те преминаха с упорство през тежките времена на брака си, за тях да не бъдат женени не беше опция.

Наскоро работих с бившата си жена и настоящия й съпруг, докато продуцирах един сериал. Беше наистина хубаво да се реабилитирам в очите й и от своя страна да я опозная наново. Сега можехме да гледаме един на друг като двама души, които са имали причина да бъдат заедно на времето. Бяхме способни да забравим за тежките моменти и просто да се шегуваме.

 

Едно от най-страхотните неща в живота ми са приятелите ми, които са като семейство за мен от 25 години. Все същата група от приятели, които никога няма да ме подведат и изоставят, и които аз никога не бих подвел и изоставил. Всички те имат своя работа, свой живот, но всяка неделя се събираме със семействата им, гледаме филми, играем баскетбол или пътуваме заедно. Работим наистина здраво, за да запазим това приятелство. С това се справих по-добре, отколкото с брака си.

 

Чичо Джордж беше хванал света за рогата, но имаше един голям проблем: беше пияница. От него научих много за смъртта, защото прекарах заедно с него последните му дни. Това, което разбрах е, че смъртта е най-личното преживяване в живота на човек. Хората непрекъснато хвърлят в лицето ми следния аргумент: Не искаш ли да имаш деца, не се ли страхуваш, че ще умреш сам? Истината е, че така или иначе умираш сам. Смъртта е лична  и когато чичо Джордж умираше изглеждаше сякаш вече беше някъде другаде.

Това преживяване ми даде възможността да погледна на живота от реалистична гледна точка, която е: Много лоши неща ще се случат през годините. Възможностите са две: да живееш достатъчно дълго, за да видиш как приятелите ти умират или да умреш млад. Не, изобщо не съм песимист. Просто казвам, че трябва да приема тези условия и да реша какво няма да направя с живота си. Не вярвам в щастливия край, но вярвам в щастливото пътуване. Чичо Джордж лежеше в болничното си легло на 68 години. Погледна ме и каза „Каква загуба…” До ден днешен незнам дали говореше за пушенето, което унищожи дробовете му и едва му позволяваше да диша към края, или за пиенето, или говореше по принцип за живота и затова, че той не съумя да бъде човека, който притежаваше потенциал да бъде. Но това негово неясно заявление ме накара да си обещая, че няма да допусна да се събудя един ден на шейсет и пет и да кажа „Каква загуба”. Поне ще се опитам да изживея и да взема от живота, колкото мога повече.

Смисълът е да продължаваш да бъдеш любопитен, да не спираш да се развиваш. Може би онова, което се очаква от мен е да издигна стена около себе си и да предпазя всички неща, които притежавам или съм създал, и с които се чувствам удобно. Но аз трябва да съборя тази стена и да отида на места, които не разбирам напълно и на които не се чувствам удобно. Надявам се, че съм способен да го направя. Може би не винаги, но поне трябва да опитвам. Това е тайната.

 

Ето и списък с най-интересните му филми, поне според мен:

Трима крале

Бандата на Оушън

О, братко къде си? http://www.youtube.com/watch?v=I1C2gCXo4Gs

Непоносима жестокост http://www.youtube.com/watch?v=j7LEI2WCeEQ

Самопризнанията на един престъпен ум (режисьор) http://www.youtube.com/watch?v=xha4hZeXFtQ

Сириана  http://www.youtube.com/watch?v=bTa2PTcycyI

Лека нощ и късмет (режисьор) http://www.youtube.com/watch?v=FKXgPLDn1gY

Майкъл Клейтън   http://www.youtube.com/watch?v=9l12IQe98vE

Мъжете, които се взират в кози http://www.youtube.com/watch?v=LS-jutv-rh0

Фантастичният г-н Фокс http://www.youtube.com/watch?v=n2igjYFojUo

Високо в небето http://www.youtube.com/watch?v=nA9Q_hEDne8



Тагове:   филми,   Джордж Клуни,


Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deepimpact - Много е чаровен
24.06.2011 09:25
Има един много типичен жест - когато наведе глава и я поклати, усмихвайки се. Това е нещото, което най-много ми харесва в него.
Бих допълнила към списъка с филми и "Един прекрасен ден"
цитирай
2. miaa - Благодаря ти, за хубавите мигове,Giminibilibob!
24.06.2011 12:18
"Смисълът е да продължаваш да бъдеш любопитен, да не спираш да се развиваш."
Харесвам Джордж Клуни..Не само, защото е добър актьор и хубав мъж. Той притежава магнетизъм, чар, по- различен е , като стил и поведение, има интереснИ възприятия и мислене, и не се срахува да ги изрази открито.Човек с достойнтво и чест.
цитирай
3. giminibilibob - Да, deepimpact
24.06.2011 20:36
и аз добре си спомням този жест още от Спешно отделение:) Този човек притежава тонове харизма. "Един прекрасен ден" определено си струва заради него и сияйната Мишел Пфайфър.
Благодаря, че се отби! Хубави почивни дни и една много забавна филмова Неделя!
цитирай
4. giminibilibob - Напълно съм съгласна с теб, miaa!
24.06.2011 20:44
И аз мисля така за него. Гледала съм негови интервюта, действително е много интересен и забавен. Излъчва особено сияние, което наистина няма нищо общо с външната красота.
Благодаря, че се отби! Хубави почивни дни!
цитирай
5. martiniki - харизма
29.06.2011 16:20
меко сияние - това е
цитирай
6. giminibilibob - Много хубаво определение, Мартиники!
30.06.2011 10:34
Ето един поздрав с песен на друг владетел на това сияние:
http://www.youtube.com/watch?v=WGdV_niLcVk
цитирай
7. scarlety - Безспорно
30.06.2011 19:19
е един от любимците ми! Много хубаво,че си посочила заглавия на най-хубавите му филми.Ще прегледам какво съм пропуснала! Поздрави!
цитирай
8. giminibilibob - Здравей, scarlety!
30.06.2011 20:19
През зимата се очакват още цели три филма с него, изборът му е в последните години винаги е интересен, затова ги чакам с нетърпение.
Хубава вечер и забавни кино приключения!
цитирай
9. magnoliya - Наистина . . .
08.07.2011 22:46
И аз много го харесвам! Наистина е чаровник и много добър актьор.
Лека вечер и приятни почивни дни!
цитирай
10. bovari - Не вярвам в щастливия край, но вярвам в щастливото пътуване.
09.07.2011 22:40
Благодаря за споделеното.
цитирай
11. giminibilibob - Magnoliya, Bovari,
10.07.2011 20:52
Благодаря, че се отбихте!
Една много хубава идваща седмица ви пожелавам!
цитирай
12. georgibogdanow - Интересно ми беше да го прочета, ...
15.07.2011 10:45
Интересно ми беше да го прочета, увлекателно е написано. Благодаря, че сподели. Поздрави :)
цитирай
13. giminibilibob - Благодаря за коментара, Георги!
15.07.2011 18:42
Радвам се, че ти е било интересно!
Хубава вечер!
цитирай
14. elpidaa - хубав постинг. харесвам Клуни. ...
27.07.2011 16:29
хубав постинг.
харесвам Клуни.

поздрави :)
цитирай
15. giminibilibob - Благодаря, elpidaa!
28.07.2011 19:15
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399576
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930