Вярвам в любовта от пръв поглед, но според мен по-точно е да се нарича любов от първо усещане. Тя представлява странно, сюреалистично чувство, което прилича на предсказание, и което завладява сърцето още в най-началния миг щом зърнеш някого или нещо. Това чувство е абсолютната убеденост, че ще се влюбиш и ще обичаш без въпроси, съмнения и дори помен от възможност за разочарование. Още от мимолетното зърване на крайче от походка или поглед, още от началния кадър, от първата прочетена дума, още от едва чутия тон – любов от първо усещане. Случва се рядко, но когато се случи сякаш фойерверки избухват в стомаха и разпръскват искрите си по цялото тяло.
Помня, че така се влюбих в „Невероятната съдба на Амели Пулен”. Една година преди да го пуснат по българските кина случайно гледах трейлъра по телевизията и вече знаех, че ще обичам този филм. Чаках го с нетърпение и за благодарност той не ме подведе с нито един свой кадър. Запали еуфория в мен точно в момент, когато вече мислех, че нищо повече няма да ме изненада или вдъхнови.
В повечето книги на Исабел Алиенде се влюбвам още от първото изречение. Историите й ме отвличат в други светове, в други времена, включват ме в чужди животи и превръщат в сън моя собствен, отдалечават го и го забулват в мъгла, докато най-накрая не стигна последната дума. След това героите ми липсват сякаш са били реални, загубени вече приятели. Мисля, че я обикнах още когато моя скъпа приятелка ми разказваше за книгите й с възторг и заразителен ентусиазъм.
Бях влюбена в Алпите и град Фюсен дълго преди да ги видя. По същия начин сега обичам Барселона, Прага и Сан Франциско и се надявам, че някой ден ще успея да се разходя из улиците на поне един от тези градове.
Веднъж, много, много отдавна се влюбих от пръв поглед в едно момче. Бях сигурна, че той е моя сродна душа и все още съм. Разликата от тогава и днес е, че в онези мъчителни дни на порастването мислех, че мога да имам само една сродна душа, а сега знам, че приятелите, които срещаме също са наши сродни души, хора, които ще обичаме и пазим до края на живота си. Не вярвам, че ще се влюбя отново от пръв поглед в някого. Това е магия и късмет, който каца много рядко два пъти на рамото, а аз не съм чак такава късметлийка. Затова пък знам, че от време на време ще продължава да ми се случва да се влюбя в някой филм, книга място или песен от първо усещане.
Виновна за последното ми такова влюбване е Мартиники и ето тази нейна публикация в блога й Драскотини: http://dora-marta.blogspot.com/2011/05/blog-post_13.html . Благодарение на нея се запознах с музиката на Adele, за която не бях чувала до този момент. Докато слушах нейни песни попаднах на една, чийто клип и енергия ми подействаха като аларма. Тя събуди сетивата ми и ме отърси от отегчението и творческото вцепенение, които ме обземат настойчиво напоследък. Сцените в клипа се съчетават безупречно с музиката, трептят с един и същ ритъм, и взривяват едни и същи емоции. Атмосферата ми напомня мъничко за „Странният случай на Бенджамин Бътън” – филм, който не успя да ме накара да се влюбя в него, но който е създаден по идея на разказ на Франсис Скот Фицджералд, който винаги е бил мой любимец. Обичах неговия Велик Гетсби и изпитвах необяснимо привличане по обречеността на 20-те и 30-те години на 20 век. Не знам как се превежда заглавието на тази песен – „Rolling in the deep” – нещо като задълбаване, впускане в дълбокото, нямам представа, а и няма кой знае какво значение. По-важното е, че ми влезе под кожата и вече втора седмица, щом чуя началния й тон сърцето ми започва да бие с нейния ритъм и в стомаха ми избухват фойерверки.
О, Джимини, чудесно е, че се случва пак и пак, и пак!
Благодаря, Джими! Благодаря, че ме накара да си спомня...и беше толкова хубаво!
Пожелавам ти гущерово зелени мигове и маково червени следобеди!
пожелавам ти всекидневни подобни влюбвания!
Сега и аз ще си помечтая за Истанбул, а също и за този вълшебен звезден път!
Прегръдки и усмивки!
Аз те поздравявам с една такава магийка, която се оказа и много устойчива: http://www.youtube.com/watch?v=LhXj1Z1GZFU&playnext=1&list=PL92FF9FC2B4374519
Благодаря ти за песента - прекрасен глас!
Хубава вечер!
03.06.2011 20:49
Подобна е любовта ми към книгите, музиката, танца...
Радвам се, че си тук! Бъди щастлива,Giminibilibob !
Благодаря за милите думи!
Пожелавам ти хубава, вълшебна събота!
Бях убедена, че ще се влюбя във Венеция, но не стана така (а смея да наричам себе си романтичка, представяш ли си - да не обикна най-романтичният град на планетата). Вместо това обикнах до смърт Барселона и тази любов е за цял живот.
И с мъжете така - все последна разбирам, че съм обичана и че обичам. Любовта е обида за моята проницателност, все ме изненадва :))))
Въпреки че и аз съм романтичка или поне бях Венеция никога не ме е привличала особено, но виж за Барселона си мечтая.
Харесва ми това: "Любовта е обида за моята проницателност, все ме изненадва" -нека го прави, обичам хубавите изненади:)
07.06.2011 15:13
колкото до Адел - следя нещата й от година и ще се учудиш - тя е родена в 1988 - толкова е млада а какъв глас, а?
Наистина невероятен глас има това момиче!
Хубава вечер, reg!