Прочетен: 9522 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2011 09:11
От доста време не съм се появявала. Списъкът ми с филми непрекъснато се увеличава без изобщо да успея да отметна нещо от него. Не поради липса на време, по-скоро на вдъхновение. Обзела ме е пролетна меланхолия. Преследват ме мрачни въпроси за въртенето, за повтарянето, за забравата и за вечното помнене на живота, както и непрестанното учудване, че през 21 век все още съществуват понятия като война и ядрена катастрофа. Заради самонадеяността на хората и мощта на природата са изчезвали цели светове. Ние обичаме да се правим на богове и може би природата не ни отмъщава, а просто се защитава от нашето безразсъдство. В същността ни е заложено, както преклонението и възхищението пред силата на земята, така и стремежът да обуздаем тази сила, да я подчиним, да я разберем и разнищим. Принудени сме да живеем с това противоречие борещо се в умовете и сърцата ни.
Странно ли е, че идването на пролетта – най-живият от всички сезони – ми носи подобни мисли? Сигурно, защото тя е толкова пълна с красота, магия и живот, че ми се иска същността й и всичко онова, на което е символ да останат с мен завинаги, да не си тръгват, да не изчезват. Най-хубавите, най-прекрасните неща обикновено ми носят и малко тъга, заради страха и ужасното осъзнаване, че някой ден могат да бъдат изгубени.
„Има два начина, по които можем да изживеем живота си: според законите на природата или с чувство на превъзходство и самонадеяност. Ти сам избираш кой от тях да следваш.” С тези думи започва трейлърът на „Дървото на живота” – най-новия филм на режисьора Терънс Малик („Тънка червена линия”). Нямам точна представа каква всъщност е историята, защото има много малко данни за този филм. Мислите, които споделям тук са породени единствено от атмосферата на трейлъра и са мое лично усещане и интерпретация. Дори преводът на първото изречение е доста свободен, защото не съм сигурна какъв точно е втория начин, по който да изживееш живота си, така че го натъкмих според смисъла, който открих във видяното след това.
Завършването на филма отнема на режисьора му няколко години, през които той грижливо пази своето творение в пълна тайна. Може би така се опитва да подскаже, че това ще бъде една история за тайната на живота съдържаща се в удивителния кръговрат, в който всеки от нас участва? Преди няколко дни малката ми племенница стана да две годинки. Наблюдавах колко е прекрасна, нова, жилава, любопитна, истинска и си давах ясна сметка, че някога и аз съм била такава, и че един ден и тя ще стане възрастен. Ще стане майка и ще празнува втория рожден ден на своето дете. След това ще бъде баба и нейните внуци ще познават някои от нас, присъстващите на втория рожден ден на баба им, само от снимките. Същото ще се повтори и с тях – един непрекъснат водовъртеж, едно гигантско дърво, чиито листа окапват всяка есен и отново се раждат всяка пролет. Ако трябва да съм напълно честна всичко това ме натъжава.
Навежда ме и на мисълта доколко можем да научим децата си да не повтарят нашите грешки, доколко можем да ги предпазим от нови? Докъде се простират възможностите ни да ги закриляме? Способни ли сме да смекчим борбата на противоречията вътре в тях или ни остава само да се опитаме да им разкажем за начините, по които могат да изживеят живота си и да се надяваме, че сме успели поне донякъде да ги научим как да направят възможно най-правилния избор за себе си. Трудна задача с неясен изход. Може би единственото сигурно нещо, което можем да сторим е да се помолим и да им пожелаем от цялото си сърце късмет и дарбата да обичат, защото „животът ще припламне и ще изтлее за миг, освен ако не обичаш”.
P.S. Е, гледах го и трябва с неудоволствие да призная, че съм разочарована. Прекалено претенциозен филм за моя вкус. Може би грешката е в мен, но най-хубавата част от "Дървото на живота" е трейлърът му. Жалко е, защото идеята, онова което усетих, че е искал да разкаже Терънс Малик е добра, но изпълнението не. Може би очакванията ми са били прекалено големи.
„ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“ – ФАВОРИТЪТ ЗА „ЗЛАТ...
„ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“ ИЛИ КОСМИЧЕСКАТА ОДИ...
Благодаря ти за постинга Giminibilibob!
Пожелавам на теб и всички, които се отбиват тук една много хубава, пролетна седмица!
Любовта е стъпалото към вселенската хармония, но толкова много от нас се спъват в него...
Поздрави!
Благодаря ти, Джими! Щастливи пролетни дни!
а за живота - и да обичаш с цялото си сърце, пак се изплъзва като копринен шал между пръстите, моите деца сякаш вчера бяха на две и на пет...скоро ще бъдат на 12 и 15
Добре казано, nicodima! Благодаря и хубава, слънчева неделя!!!
Elidea, благодаря за споделеното! Толкова е красиво и така невероятно си го казала! Ще си запиша и ще запомня тази твоя мисъл за тревичката и боабаба - казва всичко, кратко, ясно и вълшебно!
Права си, martiniki - времето лети и не спира прекалено бързо и безмилостно. Трейлърът наистина е много красив, дано и филмът бъде такъв.
Прекрасна неделя с много слънце и смях!
Хората не усещат нищо...
Но да погледнем по-оптимистично на нещата. Вече е факт първата електрическа кола. Може би след 5 години, ще забравим какво беше това петрол. Може света да спре да води безмислени битки за ресурс, който е на изчерпване.
Прекрасен понеделник от мен :)))
Много хубав понеделник и чудна седмица и на теб!
20.04.2011 01:19
:))
30.05.2011 12:21
30.05.2011 23:53
- за мен това също е част от дървото на живота!
Благодаря ти за клипчето, aqualia! Усмихна ме!