Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2010 15:10 - Моето кино
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 10410 Коментари: 22 Гласове:
18

Последна промяна: 29.11.2010 16:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Не, не съм режисьор. Не съм Спилбърг, нито Скорсезе, но пак твърдя, че има филми, в чието създаване съм участвала и мога да нарека свои. Всеки от вас може да заяви същото. Какво ме накара да осъзная този простичък факт? Това беше мисъл на Наум Шопов, която той сподели в епизод от предаването НепознатиТЕ
(http://www.btv.bg/shows/nepoznatite/videos/video/676545731-NepoznatiTE_Naum_Shopov.html) : „Нищо не може да ми замени приятелството на една хубава книга. Никой не може да ми отнеме Чехов, моят Чехов. Затова книгата е велика, защото ти си този, който я чете. Тя ти е приятел. Тя ти е човек, от който имаш нужда. Можеш да го прегърнеш, можеш да му дадеш от твоята топлина. Хората са изменчиви, а книгата е твоя, както и платното е твое, филмът е твой, защото ТИ го гледаш, ТИ го разбираш по твой начин.”   Мислила съм по този въпрос, но мислите ми винаги са били неясни, мъгляви и никога не съм успявала да ги формулирам добре. Затова се зарадвах, когато Наум Шопов ми ги представи толкова простичко. Един филм или една книга могат да имат толкова лица и послания, колкото са гледащите и четящите ги. Не става дума само за различни вкусове и предпочитания. Всички ние гледаме на света и на нещата, които ни се случват по-индивидуален начин. В зависимост от житейския си опит и чувствителността си разбираме различно онова, което чуваме и изживяваме неповторимо емоциите, на които ставаме свидетели. Вие може да видите нещо в даден филм, което да остане невидимо за мен и обратното. Помня колко ми хареса филмът „Непоносима жестокост” на братя Коен. Споделих това с моя приятелка, с която сме сродни души и възприемаме света по сходен начин. Разказах й целия филм. Тя ме слушаше ентусиазирана, бях успяла да събудя интереса й. По-късно, когато изгледа същия този филм ми каза, че останала разочарована и, че моята версия била много, много по-хубава. Аз не съм добър разказвач на филми. Разказите ми са объркани, появяват се лепкави повтарящи се думи и фрази, забравям факти или сменям последователността им. Просто няма начин да е харесала моята версия повече заради „сладкодумието” ми. Предполагам, обаче, че е уловила емоцията ми, онази причина, заради която аз съм го намерила за интересен. Нещо в тона, някакво издайническо мое тълкуване, което се е промъкнало в разказа ми и е придало съвсем друг нюанс на цялото действие. Или е виновно нейното собствено въображение измайсторило кадри и лица в главата й, сцени и думи пречупени през нейния опит и създало съвсем различен филм от онзи, който й разказвам и още по-различен от първообраза. Веднъж нейният съпруг ми разказа един разказ на Кърт Вонегът - „Харисън Бержерон” (http://www.chitanka.damon.ath.cx/text/1262.html). Бях изключително впечатлена. Помня как в стаята сякаш се разстла като мъгла странна магия. Чудатите герои оживяха пред мен. Бяха истински и пълнокръвни. Усещах болката и желанията им. Мързеливият следобед се беше превърнал в истинско преживяване, заради вибрациите от разказа на моя приятел. Доста по-късно най-сетне прочетох истинското произведение. Не можех да повярвам, че това е същият този Харисън Бержерон, който така ме беше впечатлил. Магията напълно липсваше. Всъщност аз за първи път се запознавах с Харисън Бержерон на Кърт Вонегът, защото се оказа, че дотогава съм познавала единствено Харисън Бержерон на моя приятел. Тази невероятна палитра от индивидуални цветове, с които оцветяваме света ме очарова. Затова в училище ненавиждах въпроса „Какво е искал да каже авторът?”. Той не е искал, той го е казал чрез своя филм или своята книга и истински важен е различният начин, по който казаното ще ни докосне, по който ще го изтълкува и ще го доизмисли във фантазията си всеки един от нас. Тук се крие и същинският гений на силното изкуство – то ни прави съавтори, помага ни да открием нещо от себе си в него и ни кара да възкликнем: Това е моят филм, това е моята книга, това е моята картина! В „Невероятната съдба на Амели Пулен” има епизод, в който Амели е в киносалон и казва, че едно от най-любимите й неща е докато гледа филм да се оглежда в тъмното, за да види лицата на останалите хора в залата. Сякаш, за да разпознае по чертите им онова, което чувстват в този момент. Идеята ми се стори толкова забавна и интересна, че от тогава винаги, когато съм в киносалон едвам се сдържам да не се обърна за миг докато прожекцията върви, за да надникна във филмите на различните творци, които гледат заедно с мен.  
*И сега ни в клин ни в ръкав: тези дни си направих блог, в който ще публикувам свои кратички приказки и есета. Ще се радвам да посрещна всеки, който иска да надникне на: http://rechnocamache.blogspot.com/.






Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. simha - Сладкодумието ти е присъща черта.
29.11.2010 16:30
Дано някой ден прерастне в пиеса, сценарий, новела, роман.
цитирай
2. giminibilibob - Много, много ти благодаря!
29.11.2010 16:46
Радвам се да те посрещна тук!
Хубава вечер!
цитирай
3. makont - Очарована съм,
30.11.2010 08:11
представяш ли си авторите на филми, ако можеха да чуят нашето мнение. Общо взето те имат достъп до мнението на едни нафукани критици, които толкова са се вживяли в ролята си, че почти винаги не харесват нищо, или това, което харесват е толкова абстрактно, че не може да бъде разбрано от обикновения зрител. А толкова е простичко, ти или играеш или не в този филм. Хубав и усмихнат ден!
цитирай
4. giminibilibob - Благодаря, makont!
30.11.2010 08:32
Напълно съм съгласна с теб. Казала си го много точно и хубаво - или играеш или не в този филм.
Хубав ден и на теб! Да ти върви по мед и масло!
цитирай
5. monaliza121 - Поздрав! Хареса ми новия ти блог!
30.11.2010 13:10
- И какво според теб е искал да каже Левчев?
Отговорих,... според мен...
Съжалявам, не е това.

Малка илюстрация към това, което си написала.
цитирай
6. giminibilibob - Здравей, monaliza121!
30.11.2010 16:18
Благодаря ти за коментара! Наистина, много подходящ пример.
Благодаря и за гостуването в Камъче в обувката!
Хубава, уютна вечер!
цитирай
7. miaa - Караш ме да чувствам силата и въздействието на твоите думи,Giminibilibob!Радвам се, че те има:)
30.11.2010 18:24
Нищо не може да замени, една книга и един хубав филм!
Защото те създават усещане за автентичност и естественост.
Възприятията са различни, а усещанията пулсират със сърцето на всеки човек.
И няма нищо по- хубаво от това да приемаме индивидуално техните послания, за да дискутираме, обменяме опит и да изявяваме най- доброто от себе си.
Да откриваме Човекът до нас и да го ценим!Благодаря ти за пълноценните мигове:)
цитирай
8. giminibilibob - Благодаря, Миаа!
30.11.2010 18:36
За страхотния коментар! Много вярно и точно е казаното от теб.
Топла и уютна вечер!
цитирай
9. aqualia - Поздрави,Джиминибилибоб! Накара ме да усетя силно нещо, което бях забравила!
01.12.2010 00:36
Много обичам да чета пиеси... Напоследък не го правя. Но когато потъна в текста, аз се намирам в свой театър. По-беден може би от истинския, по-малък, но мой. А когато видя същите пиеси на голяма сцена, тогава ги срещам отново, понякога близки до оригинала, а друг път - съвсем различни, даже непознати. Чувала съм, че когато публиката хареса нещо, то е вече остаряло като форма... Е не вярвам на това. Струва ми се, че животът е по-голям имитатор от изкуството, и много по-интересен понякога... Честит ти нов блог и успех!
цитирай
10. ufff - Освен че си разказвачка, смятам, че ...
01.12.2010 06:41
Освен че си разказвачка, смятам, че си поет ;)
цитирай
11. martiniki - изкуството
01.12.2010 09:10
позволява съавторство, когато е изкуство, не е затворено, окончателно и си търси читателя, зрителя, който да види, да разчете, да усети, в този смисъл наистина едно произведение не е завършено докато е само на автора, неведнъж съм се изненадвала, когато чета нечии коментари, всеки чете през себе си, през опита си, и дава от себе си, имаше една мисъл на Херман Хесе за читателите в повече...не я намирам точно, но ето...

Един наистина добър читател струва много повече от сто хиляди повърхностни, казва Хесе. От всяка книга, която четем, нашият вътрешен компас се отклонява. Всеки чужд дух ни показва от колко различни точки може да бъде наблюдаван светът. После трептенето бавно се успокоява, стрелката се връща в старата посока, присъща за всеки от нас. Може много да четеш, но след това трябва изведнъж да хвърлиш всичко и известно време да ходиш през гората, да усещаш времето и цветята, мъглите и ветровете и отново да откриеш в себе си неподвижната точка, откъдето светът се превръща в единство.

Книгите не са за това да правят зависимите хора още по-зависими, още по-малко да предлагат на неспособните да живеят някакъв евтин илюзорен живот ерзац. Напротив, книгите имат стойност само когато водят към живот и служат на живота. Другото е пропиляно време. "Истинското четене" няма за цел придобиване на знания по задължение, а откриване на важните за всеки мисли. Да се чете книга само защото е известна и защото се срамуваме, че още не я познаваме, е грешка. "Има читатели, които през живота си поминуват с десетина книги и въпреки това са истински читатели. Има и други, които поглъщат всичко и знаят да говорят за всичко и въпреки това усилията им са напразни."...
напълно важи за филмите
цитирай
12. giminibilibob - Здравей, aqualia!
01.12.2010 09:21
Благодаря за пожеланията и още повече за споделеното! Твоят театър със сигурност е жив и пълен с цветове и любопитство!
Хубава, вдъхновяваща Сряда!
цитирай
13. giminibilibob - Благодаря ти много, ufff!
01.12.2010 09:28
Да чуя това от един истински поет е страхотно за мен и моите мънички историйки!
Чуден ден ти пожелавам!
цитирай
14. giminibilibob - Martiniki,
01.12.2010 09:38
много ми харесва тази мисъл! Хубаво и напълно вярно според мен. Винаги ми се е искало да съм от хората прочели много, една ли не всичко, но истината е, че не съм. Винаги съм изпитвала някаква особена вина, заради това. Мисълта на Хесе, която ми споделяш е така точна и ме успокоява малко. Искрено се надявам да съм от истинските читатели.
Благодаря ти! Хубав, хубав ден!
цитирай
15. анонимен - Благодаря!
02.12.2010 00:41
http://4aiotgluhar4e.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/01/quot-krai-quot-na-aleksei-uchiteli-sled-kraia-na-vsichko-ost.643321
Поздрави!
Чайче
цитирай
16. giminibilibob - И аз ти
02.12.2010 01:57
благодаря за думите и за прекрасната статия!
Хубав утрешен ден, Чайче!
цитирай
17. deepimpact - soulmate
03.12.2010 07:42
При теб никога не е скучно :D Отново поздравления и чакам да прочета още...
цитирай
18. giminibilibob - Здравей, deepimpact!
03.12.2010 09:48
Страхотно е, когато срещнеш soulmate!
Разказът ти от вчера ХОМОПАРК ме впечатли. Майсторски написан!
Благодаря! Вдъхновяващи почивни дни!
цитирай
19. melsun - :)
04.12.2010 20:12
Удоволствие е да те чете човек!!
Обикновено се вмъквам тихо, на пръсти, за да не разсея по някакъв начин чудната магия, с която обличаш думите си! Красиво е при теб, спокойно и истинско! :)
цитирай
20. giminibilibob - Благодаря
04.12.2010 21:18
много за топлите, безценни думи, melsun!
Хубава неделя!
цитирай
21. candysays - Така е, giminibilibob :) Съавтори сме..
06.12.2010 20:03
Някои от нас - особено талантливи!
Надникнах и в другия ти блог и.. не оставих речното камъче да се търкулне от обувката ми по широкия свят, докато не прочетох всичко написано от теб там.. :)))
Поздрави и прегръдка, мило момиче! :*
цитирай
22. giminibilibob - Благодаря ти
06.12.2010 22:00
много за милите и сладки думи, candysays!
И за ценното внимание, което си дарила на "камъчето"!
Благодаря и хубави сънища!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 679694
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2192
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031