Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2010 18:20 - За Самотата
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 12497 Коментари: 34 Гласове:
19

Последна промяна: 05.12.2010 19:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В петък изгледах Самотен мъж (A Single Man /2009/)  и оттогава усещането, което създаде у мен не ме напуска. Атмосферата му е толкова наситена и плътна, че превзе дори съня ми. Примамва ме да пиша за него, въпреки че по принцип обичам да мине малко време след като гледам нещо преди да споделя мислите си. Но този филм ме впечатли, въздейства ми, а когато това се случи, особено ако съм го гледала сама веднага ми се иска да разкажа. От известно време няма с кого да споделям своята страст. Приятелите ми са пръснати насам и натам. Повечето вече са семейни. Нямат време за филми, децата са центъра на техните вселени. Така е и със сестра ми, на която дължа обичта си и познанството си с киното. Може би поради тази причина започнах да пиша тук, за да изкажа впечатленията си, които понякога задушават и искат да излязат навън. Започнах да го правя без да съм сигурна дали някой ще ги прочете или ще ги почувства близки, просто да ги разкажа и да ми олекне. Това, което описах най-вероятно си има име и то колкото и неприятно да ми е да го изрека на глас е Самота. Самото заглавие на филма звучи донякъде като диагноза – Самотен мъж - самотен човек. Разказан е един ден на човек решил да се сбогува с живота. Главният герой (Колин Фърт) е университетски преподавател, който не може да преживее смъртта на мъжа, с когото е имал дългогодишна връзка. Сексуалната му ориентация в случая според мен има значение, за да подчертае все по-нарастващата му и тежка самота, засилена от факта, че не може дори да жали за любовта си, по начин подобаващ за някого, който е бил цялото му семейство. Това е история за загубата, за откриването отново на цветове в живота и най-вече това е разказ за самотата. Филмът е елегантен и направен с вкус, както подобава на безупречно ушит костюм. Не случайно е така, защото негов режисьор е дизайнерът Том Форд, за когото не знам нищо повече от това, че идва от света на модата и че Самотен мъж е първия му филм. Забележителен дебют, в който цветовете и музиката играят главни роли и му придават почти магична реалност. Тоновете са притъпени, сякаш наблюдавани през тънка кафява мъгла. Хареса ми как щом героят на Колин Фърт се доближава до нещо, което му показва, че все още има смисъл и надежда цветовете за миг стават ярки и озаряват лицето му. Не знам дали самотата е диагноза. Като се замисля сериозно май рядко съм страдала наистина от нея. По-скоро изпитвам сковаващ страх от бъдещата й по-осезателна поява. Все пак в случаите, в които е с мен се отнасям към нея като към болест, за която е по-добре да не говоря. В моментите, когато ме посещава обикновено не й обръщам внимание. Не говоря за нея, не я споделям. Когато се срещам с приятелите си, което става все по-рядко, не казвам, че понякога се чувствам самотна без тях. Не я признавам дори пред себе си. Като че ли истината не е съвсем явна и ясна. Питам се защо е така? Във филма става въпрос за страха. За страха да признаеш, че си част от някакво малцинство. От малцинството на плешивите или на хората с лунички. От малцинството на мълчаливците или на онези, които не обичат сладолед. От малцинството на евреите по времето на Хитлер или от тези с различна сексуална ориентация. Защо ми е трудно да призная, че в момента често ми се случва да съм от малцинството на самотните хора? В живота на абсолютно всеки има такива периоди и ако трябва да сме напълно честни ще си окаже, че съвсем не сме малцинство. Не сме ли самотни през повечето време. Колко хора наистина ни познават? Нима ние самите се познаваме достатъчно, че да сме си достойна компания? И все пак се случва да срещнеш сродни души…сродна душа. Знанието, че си имал такава и си я загубил или, че все още не си я срещнал и е възможно никога да не успееш да се засечеш с нея на тази земя прави самотата още по-непоносима. Защо ме е страх да си я призная? Може би, защото тя е като болест, която предпочиташ да отричаш и за която би искал никога да не разбираш, че имаш. Дали това решение е правилно? Разбира се, че не. Но въпреки това продължаваш да се самозаблуждаваш, че така може да изчезне от само себе си. Изричането на името й я прави видима, узаконява я, дава й лице.  Така че няма да чуете от мен нищо повече за самотата:) Най-голямото достойнство на този филм, онова което го дарява с толкова интензивно въздействие е Колин Фърт. Възхитителният Колин Фърт! Омая ме още от времето, когато беше г-н Дарси в сериала „Гордост и предразсъдъци”. Висок и красив мъж, който притежава благородната осанка и сдържаност на изискан английски джентълмен и в същото време закачливата, пъргава походка и чаровна уязвимост на млад, влюбен бунтар. А играта му тук е превъзходна. Никога преди не съм улавяла подобно виртуозно майсторство у него. Дори да не беше изрекъл нито една дума цялата болка, цялото отчаяние, безизходицата и вика в душата му пак щяха да бъдат чути болезнено и силно. В света на киното Колин Фърт е от онези актьори, до чийто талант щом се докоснеш лицето ти се озарява от ярки цветове. Нямам търпение да го видя в следващия му филм – The Kings speech. Пожелавам му Оскар тази година.




Гласувай:
19



1. thedarkangel1977 - Дали ще си самотен, или не - от теб ...
17.10.2010 19:06
Дали ще си самотен, или не - от теб зависи... Ако искаш да седиш в тъмна стая, да пушиш и да се самосъжаляваш - давай... Ако искаш да иЗлезеш сред тълпата, да потънеш в лица с маски и фалшиви усмивки - хайде, действай... Просто намери мястото, където ще се чувстваш най-добре и ще си спокоен - в самотата си, или в тълпата...
цитирай
2. анонимен - Описанието е като есенция, в цялият и спектър на аромати, неразтворена
17.10.2010 19:11
в излишност и стагнирали от повторение думи.
Филмът е прекрасен, размислите ти са със сдържаната дълбочина на перфектност.
цитирай
3. giminibilibob - Здравей, thedarkangel1977
17.10.2010 22:54
Наистина може най-основната ни цел е да открием баланса и да живеем в хармония със себе си. Разбира се това е и най-трудно постижимото.
цитирай
4. giminibilibob - Анонимен,
17.10.2010 22:56
благодаря много за коментара ти! Оценявам го.
Хубава седмица!
цитирай
5. bachym - този Дарси - ми допадна много повече впрочем Елайза още повече :)
18.10.2010 10:22
http://www.imdb.com/title/tt0078672/
цитирай
6. monaliza121 - Чудесен текст!
18.10.2010 10:46
Перфектно си направила връзката между филма и твоят страх от самотата. Загубата на любим понякога е опустошителна и не ти дава път за връщане в света на хората. Идва голямата самота, която гледа само към вечността. А кой друг може да го изиграе така истински, освен Колин Фърт.
Поздравления!
цитирай
7. bachym - Обичам да гледам филми , някои съм ги гледал по N - пъти
18.10.2010 10:49
И все пак "твоят" филм трябва да е най-хубав !
Докато обмислях какво да ти напиша , си спомних Самотата - в ден като днешния на село и автобуса е "чак" надвечер
Но пак там и същото време и разказите на О'Хенри - светът рохоли с колелата на влака за западните щати , сурови каубои правят вкусни палачинки , благородни мошеници събуждат човещината в доволни граждани на мегаполиса
Човек трябва да бъде сред хората
Така сме създадени и устроени
Но не непременно и не веднага
:)
цитирай
8. bachym - :)
18.10.2010 11:39
http://vbox7.com/play:4dabb59b
цитирай
9. giminibilibob - Благодаря, monaliza121!
18.10.2010 11:39
Наистина Колин Фърт успява по безупречен начин.
Хубава седмица и дано слънцето се покаже!
цитирай
10. giminibilibob - Bachym, здравей!
18.10.2010 11:46
Благодаря ти за коментара и за О'Хенри! Обожавам го!
И за Милена и страхотната й много истинска и точна песен!
Хубав ден!
цитирай
11. martiniki - ...
18.10.2010 13:15
избягвах да го прочета вчера, може би заради дъжда, който сякаш засилва това усещане за самота, за остров...но днес поспря и се престраших
знам за "предварителната" самота за която говориш, аз рядко оставам сама, почти не ми се случва, но това не е пречка да я познавам

прекрасно есе! все се каня да те питам имаш ли текстовете на английски, или някои от тях - една приятелка се е захванала с благородната идея да популяризира в голямата мрежа талантливи скромняги, освен на родния език и в превод, ще ти пратя мейла и, ако се интересуваш
цитирай
12. miaa - Темата за самотата e обширна:)Всеки човек сам избира, как да живее.
18.10.2010 14:24
Всичко зависи от него. Самотата е социално мерило за съществуването и адаптацията на човека. Чудесно е да общуваме с различни хора.
независимо дали ни допадат или не. Но никой от тях не може да замени щастието и любовта, ако ние не ги проявяваме първо към себе си и след това към света.
Това е нашия цивилизован израз и избор!
Това е спасението от самотата:)
Поздрави за хубавия и мъдър постинг, Giminibilibob!
цитирай
13. анонимен - Аз също останах впечатлен от филма, ...
18.10.2010 14:35
Аз също останах впечатлен от филма, жалко, че не е познат на масовата публика. Споделям този пост: http://blogkatoblog.blogspot.com/2010/08/single-man.html от който всъщност разбрах за "A Single Man" и го гледах още същия ден.
цитирай
14. nicodima - Грабващ и интригуващ текст!
18.10.2010 14:40
Не съм гледала често Фърт, освен в "Гордостта..." и някои комедийни роли, които не откриват напълно таланта му. Но и в тези роли е бил №1. Не мога да го забравя в ролята на непохватния, учещ португалски писател в "Наистина любов". За съжаление партньорката му тогава не беше на неговата висота.
Поздрави!
цитирай
15. tili - Ще трябва да го гледам този
18.10.2010 15:18
филм. Може би довечера. Никодима ме подсети за "Наистина любов".
Банално е, но само истинската споделена любов ни кара да не се чувстваме самотни! Всичко останало е заместител.
Прекрасно есе!!!
цитирай
16. rpatel - Не съм гледала филма, но това за с...
18.10.2010 16:15
Не съм гледала филма, но това за самотата... какво да ти кажа, в повечето време съм на мястото на героя. Тъжно, но факт.
цитирай
17. giminibilibob - Здравей, Мартиники!
18.10.2010 17:21
Нямам ги на английски. Не съм толкова добра с езика за съжаление. Справям се горе-долу от английски, но от български на английски - би било пълна катастрофа:) Не скромнича - това е чистата истина.
Благодаря ти за вниманието! Твоята приятелка наистина се е заела с благородна задача и дано има голям успех!
цитирай
18. giminibilibob - Miaa,
18.10.2010 19:27
съгласна съм с теб - първо трябва да се научим да обичаме себе си.
Благодаря за коментара!
Хубава седмица!
цитирай
19. giminibilibob - Nicodima,
18.10.2010 19:29
здравей! Наистина Колин Фърт беше изключително сладък в Наистина любов. Навсякъде ме е очаровал, но мисля че те първа ще се наслаждаваме на разгърнатия му талант.
Хубава седмица!
цитирай
20. giminibilibob - Анонимен - 13 (това звучи като име на филм),
18.10.2010 19:34
непременно ще прочета статията, благодаря за споделеното!
Хубава седмица!
цитирай
21. giminibilibob - Здравей, tili!
18.10.2010 19:36
Така е, само истинските неща ни карат да чувстваме истински.
Слънчева седмица ти пожелавам!
цитирай
22. giminibilibob - Здравей, rpatel!
18.10.2010 19:47
Киното понякога е добър начин да избягаме от нея. И малките неща, онези които носят цветовете в живота като слънчево жълто листо приземило се на главата ти или топките хризантеми пред магазините за цветя...
Хубава седмица!
цитирай
23. amenda - Впечатли ме силно, БЛАГОДАРЯ ТИ...
18.10.2010 23:41
Впечатли ме силно, БЛАГОДАРЯ ТИ!
Пишеш така красиво и грабващо. Особено тук, където пречупваш всичко през призмата на своя личен живот...
Нищо не споменаваш за Джилиън Мур... но и останалото ме заинтригува достатъчно, за да го изгледам.
Хубава нощ и стремителен ден утре!!!
цитирай
24. giminibilibob - Здравей,amenda!
19.10.2010 09:39
Благодаря ти за думите! Наистина пропуснах Джулиън Мур, а талантът й не заслужава това. Страхотна е! Като екранно време ролята й е малка, но тя я прави значима и запомняща се. Красива, крехка и истинска.
Хубав ден и усмивки!
цитирай
25. elidea - Здравей, giminibilibob!
19.10.2010 16:18
Отново чета твоя текст. Прекрасен е! Понякога когато чета есетата ти ми се иска да си представя как изглеждаш - нещо крехко има в теб и затова те поставям внимателно на перваза за да те виждам добре, нещо тъжно, което разрошва косата ти, нещо нежно, което издължава пръстите ти към самотата... Тя според мен е като огледало, винаги можеш да се видиш в нея. Тя е онова състояние на духа, което ни кара да се сгушим в себе си и малко повече да се обичаме насаме със себе си, по-ясни сме и по-смели в самотата си, липса и достатъчност е самотата...Убедена съм, че тя е път към нас самите преди да сме станали врата за другите. Благодаря ти, Джими!
цитирай
26. giminibilibob - Здравей, elidea!
19.10.2010 16:34
Както винаги ми сгряваш сърцето! Харесва ми портрета, който си ми нарисувала! Надявам се да успея да добавя с годините и малко смелост към него. Иначе сега косата ми наистина е разрошена от нежния топъл вятър, който духа навън. Най-сетне есента се показа такава, каквато я обичаме най-много - златна и романтична. Листата падат като феи бавно, все едно летят.
Съгласна съм с теб - самотата може да помогне да се открием. Точно това си мислих днес, че докато ние самите не се обикнем и не сме си достатъчни няма да можем истински да допуснем някой друг до себе си.
Благодаря ти!
цитирай
27. tili - Е, аз си свалих
20.10.2010 23:50
и гледах филма снощи. Покъртителен, още повече, че ми напомня за реален случай. Само споделям, привет!
цитирай
28. giminibilibob - Благодаря,
21.10.2010 08:51
че сподели, tili! Може би затова този филм влиза под кожата,защото говори за неща като самота, отчаяние и надежда, които всеки или е изпитвал или ще изпита.
Хубав ден!
цитирай
29. aqualia - Глас за самотата!
25.10.2010 09:31
Като място за пречистване, като предверие! Мисля, без да съм гледала филма, но зная, че може да си безкрайно самотен и сред хората... поздрави за страхотното есе, запали ме да гледам този отличен филм!
цитирай
30. giminibilibob - Благодаря, aqualia!
25.10.2010 13:44
Наистина се случва често човек да сам сред много хора.
Хубав ден и усмивки!
цитирай
31. milenich - Благодаря ти, че насочи вниманието ми към филма,
26.10.2010 23:24
без поста ти, като нищо щях да го пропусна. Тъкмо го изгледах и се присъединявам към споделените оценки за Колин Фърт. За мен откритието е изключителната работа на Том Форд. Толкова убедителен свят, създаден по толкова деликатен начин. Страхотна живопис и музика(на моменти ми заприличваше на един Тарковски, когото демоните са оставили за миг да си поеме глътка ведър въздух.) А и много приятна история, разказана без мизантропия, повечето лица направо светеха, и с незлобливо чувство за хумор - сцената със самоубиването беше много свежа.
Поздрави и за твоя текст, присъединявам се към поздравите на приятелите.
цитирай
32. giminibilibob - Milenich,
27.10.2010 08:57
Благодаря ти за коментара! Радвам се, че съм успяла да събудя интереса ти към филма. Наистина ще е хубаво повече хора да го видят, защото е красив и майсторски направен. Хубаво е, че споменаваш хумора, защото той присъства много нежно и истински точно, както се появява и в живота дори в много тъжни мигове.
Благодаря и хубав ден!
цитирай
33. malchaniaotnadejda7 - Малцинството на сродните духом самотници...
27.10.2010 12:11
"Нима ние самите се познаваме достатъчно, че да сме си достойна компания?"
Благодаря за споделеното, giminibilibob!
цитирай
34. giminibilibob - Здравей, malchaniaotnadejda7!
27.10.2010 14:04
Благодаря много за коментара!
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 679531
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2192
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031