Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2010 10:50 - Облакови прегръдки
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 2359 Коментари: 12 Гласове:
17

Последна промяна: 03.12.2010 17:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди около една година за първи път ми се случи да летя със самолет. По особен начин свързвам това преживяване с един филм – Високо в небето. Вече писах за него още в четвъртия си постинг, но написаното ми се струва малко безлично. По време на пътуването си все още бях гледала само трейлъра на филма и го използвах като една от спасителните си жилетки в периода преди да се кача на самолета, когато паниката ме беше хванала здраво в приклещващата си хватка. Тя не се изразяваше само в страха самолета да не се разбие, страх който се появи в последния момент въоръжен със всевъзможни сцени от апокалиптични филми и извадки от чути от устата на Ани Салич ужасяващи новини. По-скоро паниката ми включваше мъглявото тръпчиво чувство, че ще объркам нещо фатално и ще взема друг полет, или че ще се изгубя на летището в Мюнхен, или че няма да намеря мястото си, ще се лутам като муха без глава и ще се изложа пред всички останали пътници и екипажа, които дълго ще се смеят гръмогласно и разтрисащо като в някой изкривен кошмар. Освен това страхът от промяната, от разчупването на обичайните рамки така отчайващо залегнал в мен също се беше настанил в стомаха ми вече седмици наред. В това полу будно и сковавано състояние чаках да дойде момента, в който трябваше да отида на съответния терминал, който естествено бях ужасена, че изобщо няма да намеря и ще остана да се скитам из летището като Том Ханкс в „Терминалът”. Мислех си- това ще бъде заглавието на моя живот от тук нататък – Терминалът, а аз не бях нито Том Ханкс, нито Катрин Зита Джоунс, така че беше изключено да се справя с подобно положение. Тогава до мен се приближи едно момиче с униформа на Луфтханза и ме попита дали не искам да се включа в програмата на компанията за събиране на летателни мили. Поне аз си помислих, че ме пита това. Отказах, защото не ми се очертаваше скоро, а и в далечно бъдеще да пътувам отново, но нейният въпрос независимо дали беше правилно разбран или не ми припомни за Джордж Клуни и героят му от най-новия му филм – Раян Бингам. От това, което бях чела знаех, че Раян Бингам е особена птица, която прекарва по-голямата част от живота си в небето. Той не поддържа връзки с близките си, в живота му има само работа, която обича (странно като се има предвид, че се състои в това да уволнява хора), полети, летища, кредитни и всякакви други карти с бонуси, и преследването на една мечта – да събере 10 милиона летателни мили като верен клиент на американските авио линии. Всеки нормален човек би искал тези точки, за да може един ден да ги използва, за да обиколи света например, но Раян Бингам ги иска просто заради рекорда, заради желанието да преследва нещо, или заради това, че дори към 50 годишен той все още си остава едно не пораснало момче. Сетих се за този особняк с цял ритуал за приготвяне на багаж и за справяне най-бързо и ефективно на летищата, за топлото чувство с което ги нарича свой дом, за безупречния му костюм и неповторимия чар на усмивката му и като че ли мъничко се успокоих. В крайна сметка не можеше да не се справя. Всеки се справя. Ето Раян Бингам дори се чувства като у дома си на летището, не може да е толкова страшно. Обаче, Раян Бингам си няма нищо друго, освен това е измислен. Неговата философия за живота е меко казано абсурдна. Мисли за него като за празна раница и ни кара да сложим в нея всичко, което притежаваме. Първо вещите, телевизора, дивана, книгите, целия апартамент. След това връзките си с хората, случайните познати, близките приятели, родителите си, гаджето си, съпругата или съпруга си, децата си… Сега, казва той, опитайте се да сложите тази раница на гърба си и да помръднете. Разбира се, че няма да можете. Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо умираме. Движението е живот…Разбира се, че човек, който мисли по подобен начин ще нарича летището свой дом. Паниката ми се връща отново, защото осъзнавам, че аз съм пълната противоположност на Раян Бингам, поне на пръв поглед. Аз опаковам всяка част от багажа си с хартия сантименталност. Сега разбирам, че това е причината, затова ми е толкова трудно да помръдна. Признайте, че колкото и ужасна и абсурдна да е философията на Раян Бингам в нея има нещо изкушаващо. В нея има идея за една безбрежна рееща се свобода. Вярно, безсмислена, но все пак свобода. Един волен полет на където ти хрумне, едно свободно падане. Никакви отговорности, минимум проблеми, невъзможно за разбиване сърце, липса на всякакъв страх при пътуване…Самата аз усетих как щом се качих на ескалатора, колкото повече се изкачвах нагоре и близките ми остава долу и скоро се изгубиха от погледа ми, толкова повече ми олеква. Когато, Слава Богу открих безпроблемно терминала си и седнах да чакам момента на качване в самолета вече бях почти спокойна и готова да се наслаждавам на това, което ме очаква. Да, може би идеята на този странен човек звучи мъничко изкусително. Тази препълнена, непосилна за носене раница е нашата котва. Само че, дори Раян в крайна сметка осъзнава, че волното реене е лишено от всякаква логика и че свободното падане рано или късно завършва с оглушителен, размазващ трясък. Истината е, че без котва нямаме нито бряг, нито посока, а без тези неща ние самите нямаме смисъл. Когато най-сетне се качих в самолета и стигнах до мястото (намерено също без никакъв проблем, айде стига бе!) спокойствието течеше във вените ми тихичко и блажено като река. След това облаците ме прегърнаха. Бяха се ширнали като океан от захарен памук пред очите ми. Не можех да спра да се усмихвам. Това беше първият ми полет и аз бързо разбрах, че е лесно да се пристрастиш към тези облакови прегръдки. Но и нито за миг не се усъмних, че това блаженство нямаше да е и нотка толкова прекрасно ако в живота ми нямаше кой да ме изпрати, кой да ме посрещне и кой да ме чака при всичките ми минали и бъдещи пътувания.   За мен „Високо в небето” е великолепен филм, обвит с някакво особено чувство на нежност и човечност, филм който завинаги ще свързвам с острите върхове на Алпите, които от прозорчето на самолета приличат на буци черен шоколад поръсен с пудра захар.




Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elidea - Здравей, giminibilibob!
16.08.2010 11:41
Бих искала да имам книга с твоите есета! Ще си я държа близо до мен, защото всичко, което пишеш ме успокоява по странен начин. Препратките са към филми и персонажи, но всъщност - към мен самата... Всички тези страхове, неспокойствие, объркване съм аз. Толкова ми е важна раницата, в която половината от нещата не ми трябват, но си ги нося за да се държа за тях. Искам да знаеш, че между важните си неща слагам и твоята книга, докато реално я взема в ръце, мислено ще я разлиствам... Благодаря ти!
цитирай
2. giminibilibob - Здравей, elidea!
16.08.2010 14:21
Винаги успяваш да ме развълнуваш страхотно много! Благодаря ти! Явно сме сродни души, защото аз изпитвам същото, когато чета стихотворенията ти - всички тези описани усещания и гледки сякаш се откриват пред мен и съм нагазила до колене в тревите им!
Благодаря ти за вдъхновението и надеждата!
цитирай
3. ametist - хе !
17.08.2010 02:03
бях се зарекла скоро време само да обхождам любими за мен места тук, без да лялям под тях, обаче ти, Джими толкова словоохотливо и непринудено ме омота '' Високо в небето'' [ и аз харесвам филма м/увпр., обаче този с Клуни- Раян Бингам, съм го изтървала, ше фана някой следващ полет, обезателно].
Идеята на цялата интродукция дето натраках, бе да ти споделя едно мое изживяване със самолет. Имам няколко, но това бе първото, докарало ме до тремолото, след което всички останали ми се струват пърцуци.
Полетът е до Токио. Там с една тайфа ще допринасяме за българо-японските отношения, одухотворявайки азиатската нация с нашата култура. Дълго пътувахме до Банкок, постояхме също толкова дълго на летището там и се омотахме в терминалите като по български, някои от елементите в тайфата се натаралянкаха достатъчно почтено, за да не им ставало лошо евентуално при проява на турболенция ;), уж ... един от колегите ми седи и пази багажа, щото е със счупен крак, няколко дни преди заминаване се изтряскал с колело, а г-нът повлекъл ни през този ад, причината да посетим Япония, да я наторим с бг. култура и единствен що годе знаещ да се оправя на дръпнати езици е куц. Ма наистина, смисъл човекът си има недъг и накуцва. Той ни бе добър ориентир, защото в тарапаната, ако се забележеше особа поклащайки се като мече с барабанче, начи ние сме за там. Както и да е. Успяхме да се наместим и в самолета най накрая. Интересното настана при захождането към летището на Токио. Изведнъж пред нас от екраните, на които ни прожектираха мултисплескани филмчета и разбира се успяха да успят аудиторията както си му е реда, прас, започнаха да дават някакъв нов, не приличащ на роматична кримка където тя и той се къпят в океана и кадъра приближава, за да ги закове в пристъп на признание кой е той и как тя не е това, което е. С приближаването на кадъра, замъглените вече на всичкини погледи, смисъл на българската група, започнаха да се ококорчват и с постепенно растящ ужас, оголемени зеници, поскръцващи мънканици
цитирай
4. ametist - прекалих, aма
17.08.2010 02:22
почнах, ще го довърша, в кратце, обещавам ;D

... разчленяват осъзнаването, че всъщност онова малко коридорче, с бегло забелязващ се бял пунктир, което е насред океана и деликатно закачено за сушата Е ЛЕТИЩЕТО ! Щях да се гръмна, честна дума, главата ми и не само мойта не можеше да побере как това чудовище, в търбуха, на което седим, ще си пусне елеваторите и не само това, ами и ще ни приземи живи на скейборд, нещо такова ни изглеждаше. Колкото повече растеше ужаса от приближаването, толкова повече растеше и смеха в нас. Нелепо, но факт. Насред така наречената писта се забелязваше крехкото очартание на нещо дето мае с нещо. А, японка с флагчета. Оказа се, че тя насочвала отдалеч, пилота за коридора и вее едни байраци , като за спартакиада и близък план как се усмихва, мърдука нещо с устата..., но ние не говирим японнкси бе , мила, как ще те разберем, майтапя се, но за финиш тя се поклони, по традициония за японците маниер. Не знам дали в изблик на вълнение или твърд алкохол, на друг мой колега се оказа с пробуждането, че едната му леща липсва. Без нея бил като Колчо и за да не се пребие със слизането, го придържаха. После се смях, много се смях, кво излезе, куцо, кьораво и сакато тръгнали на турне. Но истината бе, че в първите няколко минути ни се стричи дъвката на всички, изглеждаше страховито и невъзможно някак, въпреки че надали на пилота му е било за първи път :)
Сори за дългата история, Джими, нещо ми се разпищоли тракалката ;)))
Желая ти тепърва да обиколиш мечтани места и никога да не кацат фантазията и въображението ти. С тях се стига навсякъде, нали ?! :))
Чао и до нови *

http://www.youtube.com/watch?v=slY1KHxErZI
цитирай
5. martiniki - страхотно си го предала:)
17.08.2010 10:17
съгласна с Дея...най-малкото трябва да имаш колонка във филмово списание
цитирай
6. giminibilibob - Аметист, здравей!
17.08.2010 11:07
Радвам се да те видя отново! Радвам се и на историята ти, все така да ти се разпищолва тракалката:) Наистина сте били големи скици. Предсавям си се в такава ситуациа, сигурно щях да съм под седалката от шубе. Ако бях с вас положението щеше да е такова: къцо, кьораво, сакато и изперкало;)
Благодаря за споделеното преживяване и до летене!
цитирай
7. injir - Подкрепям казаното от martiniki! ...
17.08.2010 11:08
Подкрепям казаното от martiniki! Не публикуваш ли в подобна рубрика за филми? Не ми казвай, че се занимаваш със съвсем друга дейност. Ако е така, у мен ще се затвърди убеждението, че у нас много хора не работят това, за което имат таланта. ...Напълно разбирам. Ние сме в Абсурдистан...
цитирай
8. giminibilibob - martiniki i injir,
17.08.2010 12:28
Благодаря силно и на двете! Мнението ви е много ценно за мен!
За съжаление ще затвърдя убеждението ти,injir, но може би за това положение и аз самата имам някаква вина - липса на увереност, липса на смелост, на воля... И за Абсурдистан си права. Тук е трудно да се справиш ако се занимаваш само с някакъв вид изкуство, освен това и малко трудно приемат някой нов във вече установените си среди и критерии за писане.
Хубав ден и безоблачни мисли!
цитирай
9. martiniki - ...
17.08.2010 20:29
ами затова всичко е на такова ниво - никакво, колко хора у нас работят това от което разбират, което харесват и МОГАТ
просто неАм думи, реве ми се
не е "малко трудно" - невъзможно е почти, защото един талантлив човек би бил камък в блатото на посредствеността, трън в д-то на безполезното присъстване
нещо ме е цапнала жегата, та си изОках тук, така си е - постоянно се сблъсквам с хора, чието място не е там където са, пречат, не помагат, не вършат работа

...

много ми се ще да успееш и да те печатат в престижно списание, за да ми докажеш, че не съм права
опитай!
опитвай тук, а като владееш така английски език какво ти пречи да опиташ и там?
всичко е в твои ръце:)
цитирай
10. lila - вземи си страховете, умножи ги по ...
17.08.2010 20:36
вземи си страховете, умножи ги по десет и ще добиеш бегла представа какво съм аз, когато летя...а всички споменати от теб филми съм гледала поне по два пъти...:)))
цитирай
11. giminibilibob - Мартиники,
17.08.2010 21:58
напълно те разбирам. Не е от жегата, а от действителността. Има толкова много талантливи хора, хора с призвание, които обаче не успяват и в същото време толкова много посредственост, която непрекъснато ни се набива в очите. Разбира се има и изключения. И е вярно, че когато човек върши нещо, което не му е по сърце, а не това което обича няма как да е щастлив и да се справя добре с работата си.
Разбира се, трябва да опитваме. Иначе ще съжаляваме един ден. Дори да не успеем от опит глава не боли, знам това и се опитвам да не го забравям.
Благодаря!
цитирай
12. giminibilibob - Здравей, lila!
17.08.2010 22:03
Радвам се, че филмовите ни приключения си съвпадат. Обичам да гледам филми, които са ме развълнували по няколко пъти или да си повтарям любимите моменти. Понякога се случва всеки път да открия по нещо ново.
До скоро гледане!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399204
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930