Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2010 17:18 - Несполучлив опит за разхлаждане
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 1818 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 14.08.2010 10:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Написах тази дребна лятна илюзия миналия август. За разлика от тогава през този август мислите и вдъхновението ми са се превърнали в скучна, безвкусна супа, което донякъде доказва или че тази година Жегата е станала още по-настървена, или че аз съм станала по-мързелива....
  ЖЕГА
В такива дни ми се струва, че чувам как въздухът ври, като изгарящ сетивата чай. Целият свят сякаш се превръща в чайник, който неумолимо пари под босите стъпала и разтапя всяка появила се мисъл. Тихо е, нищо не помръдва. Времето е спряло, уж само за секунда, но е заспало непробудно и едва по мръкване ще отвори лениво очи. Не се чуват кучешки лай и птичи песни, нито дори жужене. Иска ми се да съм капчица вода, ручейче,  река, шепа море… В такива дни си мечтая силно, така, както само децата умеят, да съм Снежната Кралица. Да препускам с разкошната си шейна през дълбоки преспи искрящ сняг, да прелитам от един остър планински връх на друг, да създавам и гоня снежинки. Дългата ми бяла пелерина, изтъкана от замръзнали цветя да свисти завъртяна от вятъра, лицето ми да е зачервено от студ, а думите ми да замръзват във въздуха едва изречени. Въображението ми, уморено от знойния следобед, все повече се развихря и ми се струва, че виждам как в ръката ми проблясва остра, гладка и съвършена ледена висулка. Знам, че с нея трябва да пробода Жегата в сърцето. Само така ще успея да проправя пътя на своите виелици в света на лятото. Ето ме, пристъпвам уверено, вървя към своята победа. Още щом изгарящата жега ме погледне ще разбере, че е настъпил краят й. Приближавам я, все по-близо съм до своя триумф. Усетила моите скърцащи стъпки Жегата се обръща и ме поглежда право в очите. Не е учудена, не разчитам и прашинка страх в погледа й. За моя изненада тя приема тежкия ми удар с усмивка. Леденият ми нож се забива точно в сърцето й. Това трябва да е нейния безвъзвратен крах, но за мой най-голям ужас не следва вцепеняването й, нито чувам звука от счупващото й се на парченца тяло. Вместо това виждам как леденото ми оръжие се превръща в капчици вода и чувствам как се стича по ръката ми. Горещите капки прогарят снежната ми пелерина и нараняват бледата ми кожа. Усещам как кръвта ми се сгрява бързо и необратимо. Всичко замира, настъпва тежка тишина и единственият звук, който чувам, е свистящият въздух, който завира над главата ми като вода в нагорещен чайник. Само за няколко секунди аз, Снежната Кралица, се разтапям като забравен на слънцето сладолед…   В такива дни Жегата е непобедима. Дори фантазията отстъпва пред нейната сила и единственото, което мога да сторя е също да притихна, и да чакам светът да изстине и времето да се събуди.



Тагове:   жега,


Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - хубаво есе, и съвсем на място в този петъчен пъкъл:)
13.08.2010 18:30
напълно разбирам желанието ти

ако имаш сили в размазващата жега - една приказка ти оставям вместо коментар:)

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/03/14/snejnata-kralica-godini-s-led.304631
цитирай
2. giminibilibob - Прекрасна приказка, Мартиники!
13.08.2010 18:48
Благодаря ти за нея!
цитирай
3. kaprizna - Великолепно музикално изпълнение!
13.08.2010 19:07
Поздравления за постинга!
цитирай
4. giminibilibob - Благодаря!
13.08.2010 19:28
Много харесвам този албум на Найджъл Кенеди с изпълнения на песни на Дорс. Ето още нещо от него: http://www.yuotube.com/watch?v=6vIxwAV35dc
цитирай
5. miaa - Когато споделяме, ни обзема чув...
14.08.2010 18:25
Когато споделяме , ни обзема чувството на съпричастност и ни става по- леко на душата:)
Обичам да те чета! Искрени и въздействащи са твоите есета,Giminibilibob:)
цитирай
6. elidea - И аз много обичам да те чета!
14.08.2010 21:17
Винаги пред мен се отваря прозорец към друг свят, който ти правиш реален. Вълшебница си! Толкова е ободряващо да скочиш в сняг до колене посред този нажежен ад. Но не забравяй чайника, който сега ври! Неусетно ще си отидат жегите и ще потръпнем от хлад - тогава ще ни е нужен топъл спомен....един чай с аромат на жарко слънце.
Утре е голям празник - бъди жива и здрава! Прегръщам те!
цитирай
7. giminibilibob - Благодаря ти, Miaa!
14.08.2010 22:24
Права си, когато споделяме изведнъж ни олеква. Може би това е истинският лек срещу жегата и срещу други много по-големи беди от нея.
Хубав утрешен ден!
цитирай
8. giminibilibob - Благодаря ти, Елидеа!
14.08.2010 22:32
Така е, трябва да си запазим малко от лятото в сърцата. Ако можехме заедно с чудния чай, за който говориш да затворим и малко от летния дух в бутилки, чиято течност да ни сгрява през зимата! И от рафтовете в килерите ни да грее вълшебно лятно вино...
http://www.youtube.com/watch?v=AQOx6eTlEsA&feature=related
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399204
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930