Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2010 21:40 - "Какво научих"
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 1256 Коментари: 2 Гласове:
8



Американското списание Esquire има рубрика за смисъла на живота или  „Какво научих” (What I’ve Learned). Това са споделени мисли и спомени на известни хора от всякакви области на изкуството, политиката и обществения живот. Ще се опитам максимално точно, колкото ми позволяват скромните възможности, да преведа няколко извадки (най-интересните и най-лесните за мен J) от интервютата на четирима чаровни, талантливи и интересни актьори. Дребните фрагменти от тях не са кой знае колко философски или гениални, но са искрени и поне за мен интересни. Позволиха ми да надникна мъничко в световете им, да разбера част от нещата, които ги вълнуват и как приемат случващото се около и с тях.   ДЖОНИ ДЕП (2008 г.)

image
  Веднъж един човек ми сподели, за нещо, което се случило, когато довел съпругата си да гледа „Карибски пирати”. Тя страдала от заболяване, не мога да си спомня как се нарича тази болест, но при нея човек започва да губи двигателните си способности и лека полека започва да чезне. Както и да е, те гледали филма и когато на екрана се появил Джак Спароу тя започнала да се смее. Човекът ми каза, че не бил чувал смеха й от години. Така той я водел да гледа филма постоянно. Поради някаква причина капитан Джак я карал да се смее всеки път.   Тим Бъртън е като орехова черупка: Работихме по „Чарли и шоколадовата фабрика”. Аз бях на снимачната площадка, всичко беше наред и вървеше по вода. Един приятел дойде и каза „Хелена (Бонам Картър, съпругата на Бъртън) току що се обади. Когато имаш време би искала да й звъннеш”. „Добре” казах аз „веднага щом се освободя ще го направя”. Отидох в караваната си, обадих се на Хелена и казах: „Хей, какво става?” Помислих, че може би има въпрос свързан с момчето им, защото Били беше още малко бебе тогава, а аз вече имах две деца. Така че казах: „ Всичко ли е наред?”, а тя ми отговори „Били е добре. Всички са добре. Но, виж, знаеш какъв е Тим. Той иска да знае, дали ти ще…дали ще приемеш да станеш кръстник на Били.” Аз казах „Но аз току що бях с Тим. Бях с него преди три минути. Трябваше да го оставя, за да дойда и да се обадя на теб!” тогава тя ми каза, че Тим я помолил да ме попита вместо него, защото той просто не можел. Това беше неговият начин да ме попита. Върнах се на снимачната площадка, благодарих му и казах, че съм поласкан. Не го направи по този начин, за да изглежда по-тържествено или да му придаде по-голяма тежест. Той просто си е такъв, никога няма да се постави в изтъркана ситуация с приятел. Каза просто „Добре, добре. Хайде да се хващаме за работа.”   Не мисля, че някой е подготвен за смъртта. Можеш само да се надяваш, че когато тя наближи, ще си казал всичко, което си искал. Никой не би желал да си отиде по средата на изречението.   Аз съм в много привилегирована позиция. И определено няма да започна да хапя ръката, която ме храни. Обичам тази работа. Но не съм голям фен на онова, което върви ръка за ръка с нея. Не искам да бъда продукт. Разбира се като всеки искам филма да е успешен. Но не искам да мисля за онези, другите неща – не ме интересува кой е секси сега и кой не е,  кой прави най-много пари и кой  е с тази жена или с онази. Искам да оставам неосведомен за всичко това. Да бъда напълно извън и много далеч от него.   Вече не излизам през главния вход на хотелите, излизам през гаража. Или през кухнята на ресторанта. Някои хора мислят, че това е готино и вълнуващо, но определено непрекъснатите втренчени погледи в теб те карат да се чувстваш малко странно. Винаги съм обичал и съм се забавлявал много с това да бъда наблюдател. Нали разбирате, просто да наблюдавам хората и да се уча. В един определен момент всичко се преобърна. Вече не бях наблюдател – наблюдаваха мен. Това е много опасно, защото част от работата на актьора е да наблюдава. Моята дефиниция за свобода е простотата. Анонимността. Сигурен съм, че отново ще я изпитам някой ден. Може би, когато остарея. Ще се уморят от мен.   http://www.esquire.com/features/what-ive-learned/johnny-depp0108?click=main_sr#ixzz0pd8J6fgv   РОБЪРТ ДЕ НИРО (2003 г.)

image
   Когато бях тийнейджър карахме ролкови кънки. Не като днешните блейдове. Ролкови кънки с кръгли лагери за колелца. Хващахме се зад някой камион и карахме така няколко пресечки, докато камиона спре на червен светофар. Един ден промениха системата на смяна на светлините на светофарите. Само че ние не знаехме. Всички светлини се сменяха на интервали, така че можеше да се кара 20 или 30 пресечки без изобщо да се наложи да спреш. Веднъж се оказах залепен за едни камион и след четири пресечки ми стана ясно, че следващият светофар няма де светне червено. Шофьорът нямаше представа, че съм отзад. Нямаш никакъв избор освен да продължаваш да се държиш, докато най-накрая спре. Има неща, които си правил като млад и, за които когато остарееш осъзнаваш колко са били глупави.   Някои хора казват „Ню Йорк е прекрасно място за посещение, но не бих могъл да живея там.” Аз казвам това за останалите места.   Няма такова нещо като да не се страхуваш.   Тръгнах си от една среща точно преди да ударят Световния Търговски Център. Прибрах се в апартамента си, който гледа на юг и видях всичко през прозореца си. Видях линията от огън, която мина през Северната кула. Имах камера, но не исках да записвам случващото се. Видях няколко хора да скачат. Тогава се срути и Южната кула. Беше толкова нереално, че за да се убедя пуснах телевизора. Включих на CNN. Това беше единствения начин да се убедя, че е истина. Както моят син каза: „Беше все едно гледаш как луната пада.”   Нямам проблем с отхвърлянето, защото когато отидеш на прослушване ти вече си отхвърлен. Там има още стотици други актьори. Намирам се в момент на кариерата си, когато вече няма нужда да се притеснявам, че ще ме отхвърлят на прослушване. Сега ме отхвърлят от други места. Децата ми могат да ме накарат да се почувствам отхвърлен. Те могат да ме приземят много бързо.   Истина е, че прекарвах обедните почивки в гроб, докато снимахме BloodyMama. Когато бях млад чувствах, че се нуждая да правя подобни неща, за да изградя образа си. С годините започнах да ставам по-самоуверен и не толкова напрегнат и пак постигах същия ефект. Можеш дори да постигнеш много повече ако не мислиш непрекъснато за ролята, защото така си почиваш. Това е ключът. Когато си спокоен и уверен правиш добри неща.   Най-трудното нещо в това да си известен е, че хората винаги са мили с теб. Водиш разговор и всички се съгласяват със всичко, което казваш, дори когато изтърсиш нещо напълно безумно. Нуждаеш се от хора, които могат да ти кажат онова, което не би искал да чуеш.   Каква е разликата между секса и любовта? Хм. Това е добър въпрос. Хей, вие интервюирахте Ал Пачино. Как отговори той?   http://www.esquire.com/features/what-ive-learned/ESQ0103-JAN_DENIRO?click=main_sr#ixzz0pdDuI7ph   Останалите двама някой друг път.



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ametist - джими,
18.06.2010 23:28
приветки'мриветки !
това :
'' Най-трудното нещо в това да си известен е, че хората винаги са мили с теб. Водиш разговор и всички се съгласяват със всичко, което казваш, дори когато изтърсиш нещо напълно безумно. Нуждаеш се от хора, които могат да ти кажат онова, което не би искал да чуеш.''
абсл. резонира и в моята глава. Наистина човек, според мен, било известен или не, обикновен човечец да е има нужда от тези думи, които не би искал да чуе. Реално е.
За Ал Пачино ще има ли ?! Аз така като една върла фенка да намигна въпросителноочаквателнито някак си ей така ;;;)
Тенкс, за статията и до скоро *

http://www.youtube.com/watch?v=p0vE7pR5gg8

хм, нормален човек. той се притеснява, пелтечи, прибърсва, заеква, вълнува, почесва...и мамка му тази коса и очилата нещо, че не мога ... ох, и просълзява :)
различава ги, че лицата им са познати почти в цял свят, а понякога това като се замисля е ужасяващо. нямат си почти никакво скришно местенце или клон, от който да си веят краката с черешки на ушите ;)))

http://www.youtube.com/watch?v=PrC-clrKTIo&feature
цитирай
2. giminibilibob - Очакванията ти
19.06.2010 00:15
са абсолютно верни - следващият е Ал Пачино. Неговото интервю е доста по-голямо, дано се справя прилично. Сигурно ще успея след седмица. Страхотна роля и напълно заслужено и презаслужено признание. Очарователен е така притеснен и развълнуван.
В интервюто има много готина история точно за това как се опитва да се скрие и да бъде просто част от тълпата - нещо вече невъзможно, както се оказва за големия Ал Пачино.
Благодаря ти и до скоро!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399219
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930