Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2010 08:52 - Три любими сериала
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 3070 Коментари: 8 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Спешно отделение” – или поне първите 6 години от него.

image
  Това беше първият по рода си медицински сериал – толкова реалистичен, болезнен и направен с много хъс и смелост. Всички в гимназията бяхме луднали по него, като разбира се за повечето от нас важни бяха най-вече връзките между героите, но имах една приятелка, за която със сигурност по-интересни са били медицинските случаи. Днес тя е лекар в Германия и винаги, когато мисля за нея първо си я представям с бяла престилка да тича по коридора на спешното отделение, а около нея да прехвърчат д-р Грийн, сестра Хатауей и естествено д-р Картър, който беше най-големия й любимец. Обожавах отношенията между лекарите – понякога доста пиперливи и остри, друг път забавни, но винаги много реални. Приятелствата в сериала бяха истински, от онези здрави мускетарски, мъжки приятелства. Приятелства, които не спестяват упреците, за които честта е важна, и които можеха да преживеят допуснатите грешки. Повечето от нас бяха влюбени в д-р Рос, който притежаваше разтапяща усмивка, ореола на леко лошото момче, огромно количество страст в работата си и необходимата нежност в грижите си към хората. Нямаше как да не си загубим ума по него и ако някой можеше да ни гарантира в онези дни, че ще срещнем подобен екземпляр в тукашното спешно бяхме готови на мига, вкупом да си счупим, ако не ръката, поне по едно кутре. Това си беше челен сблъсък с харизмата на Клуни и оттогава съм му верен фен. Всъщност всеки един от актьорите от този най-първи екип на филма бяха невероятни. Изключително точно и прецизно подбрани, притежаващи страхотния талант да запълнят екрана и да създадат реални и пълнокръвни образи, такива, които все още, след толкова години си спомням добре. Едно от най-любимите ми неща беше любовната история на Керъл Хатауей (Джулиана Мъргулис) и Дъг Рос. Те бяха сродни души, две части от едно цяло и идеално си пасваха, както помежду си, така и на моята представа за любов, съумяла да надживее лошия си старт, фалша, условностите, недостатъците и съмненията. Спомням си, че с приятелките ми си бяхме накупили тъмни червила, подобни на това, което си слагаше Керъл с надеждата, че ще заприличаме поне мъничко на нея и с още по-голямата надежда, че ще ни помогнат да срещнем някого като несъвършеният й, но очарователен мъж. След като и Джулиана Мъргулис слезе от сцената спрях да гледам „Спешно отделение”. Нещо се загуби от пътя, нещо от онова, което го правеше специален. Не, не е единствено липсата на Джордж Клуни! Историите за връзките между героите започната като че ли да бъдат все повече измествани от медицинските случаи, което за човек с наченки на хипохондрия, като мен, вече си беше истинско мъчение и носеше опасност за здравето. Както и да е, това си остава един от най-добрите сериали в историята на телевизията. Сериал за живота такъв какъвто е, без ухилена маска, без лицемерие и поза – тежък, суров, болезнен и невероятно красив…     „Сексът и градът”

image
  Признавам – скокът от „Спешно отделение” до „Сексът и градът” е огромен, но точно това му е очарователното. Харесвам го, заради откровеността и лекотата, с която в него се говори за секс, за сложните отношения между мъжете и жените, за слабостите и желанията ни. Сериалът никога не преминава границата на добрия вкус, направен е със стил и елегантно, заразяващо чувство за хумор и самоирония. Обичам, когато героите от сериалите се развиват през изтичащото време, през годините. Променят се, помъдряват, откриват истинските си желания. Това се случва с Кари, Саманта, Шарлът и Миранда, които успяват да израснат по неподозиран за всяка една начин. „Сексът и градът” е един изцяло женски сериал. Той е като дълга, закачлива женска изповед за малките ни слабости -от прехласването по обувки и аксесоари, които не можем да си позволим до влюбването и неизбежното разбиване на сърцата ни. Въпреки че почти всичко в сериала се върти около мъжете, всъщност един от основните му и най-важни уроци е да се научим първо да обичаме себе си. Първо да се помъчим да се открием и разберем и след това гарантирано по-лесно ще ни бъде да открием и разберем човека до себе си. Веднъж една приятелка ми каза, още докато сериалът вървеше по телевизията, че вече не го харесва, защото й писнало да гледа почти четирийсет годишни жени, които все още не знаели какво искат от живота. Според мен, обаче това е най-трудното – да разбереш какво точно искаш и търсиш от живота. Да опознаеш себе си, за да можеш да направиш възможно най-правилния за себе си избор. Израстваме с модели на това, което трябва да представлява живота ни, на това, което е прието, че трябва да постигнем. Ако прекалено рано започнем да изпълняваме по план тези модели, преди още да знаем какви точно сме и какво точно желаем, не мога да не се запитам, не ни ли води този вариант сигурно и неотлъчно до допускането на грешка, способна да изтрие индивидуалността ни?  Разбира се и прекомерното лутане и чудене може да ни коства много. Въпросът е там, че аз ги разбирам и, че смятам, че ако човек е разбрал какво иска от живота още на 20 или 30 години е истински късметлия. Краят на сериала беше идеален. Свърши точно когато трябва и по възможно най-добрия начин. Затова не бях очарована, когато решиха да правят кино продължение. Според мен нямаше нужда от него. Гледах първия филм – вярно е, беше направен с вкус, но бягаше от смисъла на сериала. Като че ли модата беше основният герой в него. Сега не мисля да гледам втория филм. От това, което видях като трейлър съм откровено казано разочарована – единствено целенасочено показване на шик дрехи и обувки. Наистина, нямаше нужда от тези продължения. Предпочитам онзи стилен и смислен край на телевизионните серии, напълно достоен за четири пораснали жени намерили себе си и любовта. По-късно същия ден се замислих за връзките. Има такива, които ти отварят врати към нещо ново и екзотично; други, които са стари и познати; някои, които повдигат много въпроси; такива, които те отвеждат до неочаквани места; такива, които те променят и такива, които ти помагат да се откриеш отново. Но най-вълнуващата, предизвикателна и значима връзка от всички е тази, която имаш със себе си и ако намериш някого, с когото се чувстваш обичан – това е просто прекрасно!”   „Приятели”

image
  Приятели – определено на първо място в сърцето ми. Знам сериите на всичките 10 сезона почти наизуст. Гледала съм ги към двайсетина пъти. Когато бях студентка се събирахме с истинските приятели и гледахме телевизионните си приятели. Рейчъл, Моника, Фийби, Чандлър, Рос и Джоуи бяха станали като част от нашата група. Винаги ще сме им благодарни за тоновете смях, които ни подариха. Благодарение на тях ще живеем поне с десет години по-дълго! Една приятелка учи в Лондон за една година. Когато се върна ни разказа, че тяхната група съквартиранти и състуденти, състояща се от хора от Ливан, Франция, Гърция, Чехия, Румъния и т.н. се събирала всяка вечер, за да гледа епизод от „Приятели” – толкова гениален и вечен е този сериал, не признаващ граници или различия в чувството за хумор. Откраднах си името „Джиминибилибоб” от серията, в която Моника и Чандлър прекарват известно време с майката на детето, което ще осиновят. Моника й предлага да си направят шега с Чандлър и й казва да го помоли, ако детето е момче да го кръстят на баща й – Джимини Били Боб. Това е историята на този дълъг ник. Когато си мислих как да се нарека името изскочи и си казах – ето това е достойно заглавие за моята иначе скромна персона – ще ми придаде колорит и леко кънтри звучене! Странно е, но колкото и смешни и абсурдни да са повечето от ситуациите, в които изпадат приятелите, много често ни се е случвало да употребим нещо от сорта „Хей, това е точно като в „Приятели”, когато…” и т.н. След като студентските ни години свършиха се разделихме, тръгнахме в различни посоки, както е нормално да се случи и за съжаление успяваме да се срещаме твърде рядко. В онзи начален период на раздяла ми беше трудно да гледам „Приятели” сама, често ми се доплакваше и то на най-смешните моменти. Завиждах им, че имат тази светла, макар и само телевизионна съдба да живеят заедно и всеки ден да се виждат, да общуват, да се смеят. В моя живот тази всекидневна връзка вече липсваше. На нейно място, обаче с времето се настани улегналото и уютно чувство, че съм срещнала хора, с които занапред винаги ще ме свързва невидима, но силна връзка, която е толкова здрава и непоклатима, че раздялата няма абсолютно никаква власт над нея. Приятелите ми са хора, на които знам, че мога да разчитам, в чиято любов никога не съм се съмнявала, чиито мисли понякога чувам, и за които знам, че ще останат в живота ми завинаги. В тази мисъл има нещо успокояващо и ведро. „Приятели” ще си остане най-великия сериал за мен. Цели десет години екипът от хората, които го създават не само, че не свали нивото, а непрекъснато го покачваше, така че днес да е невъзможно да бъде достигнато. Те спряха навреме, колкото и трудно да им е било, защото знаят, че е най-правилно да си тръгнеш, когато си още на върха. Не направиха нито една грешка. В песничката, с която започва всеки от епизодите има един куплет събрал есенцията на думата ПРИЯТЕЛ, онова, което късметлиите срещнали в живота си сродни души познават много добре и всеки ден се учат да ценят:   No one could ever know me,
no one could ever see me
Seems you’re the only one who knows
what’s it’s like to be me
Someone to face the day with,
make it through all the rest with,
Someone I’ll always laugh with, Even at my worst, I’m best with you!




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - :)
31.05.2010 10:00
И моите предпочитания и спомени са сходни...Виж "Сексът и градът" отстъпва пред "Али Макбийл", гледах го с голям интерес, може да се каже, че го следих, което за мен си е постижение и се случва изключително рядко...оттам се влюбих в гласа на Бари Уайт и сега си мисля, че това ми остана от сериала;))
цитирай
2. giminibilibob - Здравей, Мартиники
31.05.2010 11:24
И аз следях и много харесвах "Али Макбийл". Много изчанчен и оригинален сериал. Тогава и аз реших, че трябва да си избера песен, както си имаше Джон, а мисля, че и Али. Избрах си една на Роби Уилямс - The road to Mandalay. Напоследък обаче, си харесах една друга: http://www.youtube.com/watch?v=emq3n4KKPdk.
Пожелавам ти денят ти да има весел ритъм!
цитирай
3. x2man - аха
31.05.2010 11:43
ето къде било разковничето, а приятелите как ти викат :))

цитирай
4. martiniki - :)
31.05.2010 11:51
носи много усмихнато настроение

аз напоследък съм пленена от
http://www.youtube.com/watch?v=FrmcSJGvz4s&feature=related,
от март насам и gsm-a ми звъни така

песента има много аранжименти и изпълнения, ето я в оригинал


http://www.youtube.com/watch?v=g3oNSFQVzNM&feature=related
цитирай
5. giminibilibob - Здрасти, x2man
31.05.2010 15:04
Приятелите ми викат Стеф на кратко от Стефка. Сега вече може и Джими на кратко от Джимини Били Боб:)
цитирай
6. giminibilibob - Страхотна песничка,
31.05.2010 15:07
Мартиники, много сладка!
Благодаря!
цитирай
7. miaa - Хубаво е при теб! Тук намирам много ...
01.06.2010 16:17
Хубаво е при теб! Тук намирам много топлина и спокойствие!
Словата ти са слънчеви и нежни:))))
Благодаря ти,Giminibilibob!
цитирай
8. giminibilibob - Благодаря ти, Миа!
01.06.2010 16:21
Хубаво е, че ми го казва толкова топъл и нежен човек като теб!
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399219
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930