Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2010 09:46 - За какво тъгуваме
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 4203 Коментари: 24 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тъгата има дълбоки черни очи и тежка прегръдка. Почти винаги е тиха и обича да стои сама, свита в някое ъгълче на сърцето. Има една кротка тъга, която сякаш непрекъснато ме съпровожда. По какво точно не знам, може би винаги е по нещо различно, но като че ли все е там, скрита надълбоко. Дори когато се превивам от смях тя наднича любопитно и ме гъделичка със стъпките си тропащи напред назад. Тъга по места, които не помня откъде са се настанили устойчиво в съзнанието ми. Дали съм ги сънувала, дали са бледи спомени от детството или са малки оазисчета запомнени от някой филм? Има ги в главата ми и понякога при особена светлина, в части от деня, при разходка из уж познати улици се озовавам там за съвсем мъничко. Веднъж майка каза, че й е мъчно за Париж, за Прага, за Ню Йорк и Виена. Мъчно й е не защото някога е била там, а защото никога не ги е виждала. За село винаги ще тъгувам. Тази тъга е най-устойчива в мен. Най-здрави корени е пуснала. Мисля, че дори ме обича, затова не вярвам да ме напусне някога. Мисля, че и аз я обичам. Горчива е, но и сладка като тъмен шоколад с една идея вкус на портокали. Пробожда ме честичко така както умее само тъгата по напуснали ни завинаги скъпи хора. Странно е, защото въпреки че знам, че никога няма да се върна се улавям, че живея със усещането, че през лятото или есента по време на гроздобер, или пък следващата пролет пак ще се озова там и всичко ще е по старо му. Заело място до онези особени кътчета, за които нямам представа как са се появили в паметта ми моето село ме посреща често на прага си, след като в средата на града се случи да усетя мириса на окосена трева или на чимшир. Преди тъгувах за нещата, които пропуснах да направя, за хората, които не ми достигна смелост да опозная. Днес тази тъга, слава Богу, ме спохожда много рядко. За съжаление имам глупостта все още да продължавам да тъгувам, когато нещо хубаво свърши. Безполезно, дразнещо сантиментална съм. Наложи се сестра ми да ми подари красиво магнитче за хладилник с надпис: „Не плачи когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило”. Колкото и да е странно това простичко послание от матнитче със снимка на уникални цветя, чиито имена не знам, останали във вазата като следа от някой разкошен празник с близки хора, действа. Като го виждам написано осъзнавам по-добре, че ще има и други празници, че и други хубави изненади дебнат зад ъгъла. Подобна тъга е напълно излишна. Тъгувах онзи ден, когато разбрах, че изглежда не успявам да покажа достатъчно добре любовта, възхищението и благодарността си на един ужасно скъп за мен човек. Неговите думи се забиха като игли в стомаха ми, защото ме накараха да си дам сметка, че той надали усеща с пълна сила моята обич. Вината е само моя, защото явно не я доказвам както трябва. Казвам я с думи, но не я доказвам. Тази тъга, примесена с чувство на вина, не е дружелюбна. Тя се заклещи като огромна буца в гърдите ми и дълбоките като кладенци въздишки не ми помагат да се отърва от нея. Всеки ден по някоя тъга ме следва по петите. Тя се наслагва с годините, с научените неща и реалности от живота, с разбиването на илюзиите от детството, с осъзнаването на грешките и несъвършенствата, които притежавам. Може да е глупава и наивна, сладка и дори вдъхновяваща, а може и да е тежка и непоносима. Случва се да успея да я опитомя и да свикна с нея, понякога дори е полезна. С друга трябва да се боря, да я подтисна и да не й позволявам да обсеби дните ми, нито чувството ми за хумор, нито способността да се смея. Един от филмите, към които изпитвам особена привързаност е „Защо тъгува Гилбърт Грейп” с Джони Деп. Странен избор на дума за филм, но действително това чувствам – привързаност. Първия път, когато го гледах бях убедена, че момчето, което играе брат на Гилбърт наистина е умствено изостанало и през ум не можеше да ми мине, че това е актьор. Глупаво хрумване, но тогава бях малка, така че надявам се ще ми бъде простено. Доста по-късно чух за Леонардо Ди Каприо и когато разбрах, че това е актьорът изиграл така виртуозно Арни бях готова да му се поклоня до земи. Все още смятам, че това си остава една от най-невероятните му роли. Гилбърт Грейп има голям брой причини, за да бъде тъжен: все така не започващия му живот; тежките отговорности, които го задушават; грижите, които непрекъснато трябва да полага за брат си; извънредно дебелата му майка, превърнала се в посмешището на града; самоубийството на баща му. Според мен, обаче онова, което е в основата на тъгата на Гилбърт е неговото съмнение или по-скоро убеденост, че не е достатъчно всеотдаен брат, че не е по-силен от баща си и че не успява да даде достойната обич и подкрепа на майка си. Може би затова и единственото желание, което има лично за себе си е просто да бъде добър човек. Трудно му е да се види от страни и да осъзнае, че именно той е „рицаря в искрящи доспехи” за своето семейство. За какво тъгуваме? Сигурно всеки има причини да бъде тъжен поне пет минути на ден (ако са само толкова значи е късметлия). Често дори не знаем защо сме тъжни, а и в повечето случаи това няма значение. По-важно е да помним и в най-мрачните мигове, че докато тъгата има само нас, освен нея ние притежаваме и способността да се смеем и понякога да бъдем щастливи. Ето нещо дребно за край, написано преди доста години. Бях го кръстила:   Да пиеш чай с Джони Деп   Иска ми се да можех да поканя Гилбърт Грейп на чай. Ще седнем в някое малко заведение, представляващо стар, изваден от движение автобус. Той ще е леко смутен, ще се усмихва и срамежливо ще прибира назад червената си коса. Чаят ще е от мащерка. Навън ще е циганско лято, превалящо към златна есен, към шест следобед, когато слънцето е някъде по средата, точно над ръба на очите. Няма да говорим много. Той ще ми разкаже за залеза над своята къща в Ендора и ще ме погледне през резенчето лимон от чая си. През останалото време просто ще се гледаме. Ще си тръгнем към седем, седем и половина – любимата ми част от летния ден, когато цветовете преминават към златна сепия, а сенките на хора и дървета се разхождат по земята свободно и независимо. Той ще поиска да ме изпрати до входната врата, както правят всички джентълмени. За по-напряко ще минем през полето. Ще ми стане студено и Гилбърт Грейп ще ме загърне с кафявото си кадифено яке. Ще открием съвсем случайно в някоя изоставена градина, закъсняла вече куха диня. Той ще се наведе и ще я откъсне, а после седнал на стълбите на моята къща ще ми направи динен фенер. Когато си тръгва нарочно ще забрави якето си върху моите рамене и докато се отдалечава ще видя как тъгата му се заравя дълбоко в първите опадали листа. През този ден няма да разбера защо тъгува Гилбърт Грейп, но вече ще знам какво го радва и кое го кара да забрави тъгата си……  




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elidea - Здравей, giminibilibob!
17.05.2010 12:21
Искам да пия чаша чай с теб! Представям си, че ще е зелено около нас и може би дъждовно, а аз ще ти разкажа, че искам да изживея тъгата си... Тази сутрин се събудих с това чувство... След като докоснах твоята Тъга, знам за какво тъгуваме - бавно, късче по късче се откриваме, на различни места и в различни очи. Днес аз се намерих у теб - всичко, което си написала, сякаш се беше родило в моето сърце... Прегръщам те!
цитирай
2. martiniki - прекрасно описано
17.05.2010 14:16
чувство на съпровождаща тъга

исля, че вече няма да се учудиш, като ти споделя, че този филм с Джони Деп и Арни/Леонардо, както се оказа впоследствие и при мен/ е и мой филм, още от първия път когато го гледах 93-а година
цитирай
3. giminibilibob - Благодаря, elidea!
17.05.2010 14:25
И аз искам да пия чай с теб, да ми напълниш сърцето с твоите чудеса! Определено ще е дъждовно, дъждът прави зеленото още по-зелено, а въздухът - ухаещ на мокра пръст.
Когато чета твоите стихове се чувствам по същия начин - все едно аз съм преживяла тези картини и винаги ме отвеждат на места, които обичам, въпреки че никога не съм била там на яве.
Благодаря!
цитирай
4. bachym - Мисля че е ненормално
17.05.2010 14:48
в действителност като нашата , да н си поне мааалко тъжен :)
много ми хареса постинга ти
цитирай
5. giminibilibob - Здравей, martiniki!
17.05.2010 14:51
Наистина не се учудвам и много се радвам! 1993 -а година - изглежда толкова далечна! Джони Деп е толкова млад в този филм, все още никой не беше чувал за Лео, а аз носех кецове и плетени ленти за глава:)
Благодаря!
Хубав ден изпълнен с чудни открития!
цитирай
6. giminibilibob - Благодаря, bachym!
17.05.2010 15:04
За съжаление си абсолютно прав.
Самата ни действителност е тъжна и тежи доста.
цитирай
7. martiniki - и аз бях
17.05.2010 16:30
престъпно млада, но не по-луда от днес;))))

Джубран Халил Джубран има една мисъл за тъгата, която съм запомнила

Какво е тъгата, ако не стена между две градини...

Не знам дали точно стена е имал предвид, или межда, синор, точка на пресичане...представям си как понякога човек сяда в стил Хъмпи-Дъмпи на тази ограда и си люлее краката над красотата...има нужда от тази тъга, това е и като в стихотворението на Павел Матев за непосилността на красотата
цитирай
8. giminibilibob - Страхотно си го написала,
17.05.2010 17:13
Мартиники! А стихотворението на Павел Матев е невероятно - толкова точно е описал болката от красотата и от трудността да я обгърнеш и да запечаташ всяко нейно детайлче в паметта си.
цитирай
9. martiniki - ... мен ме измъчва красотата...
17.05.2010 18:37
с автобуса като място за чайна ме заинтригува и отново направих връзка - имам едно стихотворение, което искам да ти оставя

Синя птица, пясъчна петуния

Видях
има място в пустинята с ресторант
бил някога автобус

погледнах през прозореца

по столовете
зад масите
седяха хора
обърнали по каретата на покривките
една две
три
четири чаши
след което
занимаващи себе си
единствено със себе си
взиращи се до
прозрачност

течността се бландичка в аквариумите на стомасите им
при рязък жест
-
отрязък
-
сега
един човек в ъгъла
има синьо сърце
в корона над диафрагмата

синьо сърце -
синя птица в короната
на кръвоносното му дърво

тупти и пее
тупти и пее

пясъкът навън се извива в змиевидни
фунии
и цъфтят към небето
мигновенни петунии

цъфтят и вехнат
цъфтят и вехнат


цитирай
10. giminibilibob - Страшно ти благодаря, Мартиники!
17.05.2010 18:58
Много ми харесва стихотворението! Написала си го със замах!
Самото то има сърце, което тупти силно!
Чудесно е!
цитирай
11. amenda - Прекрасен постинг, усетих те бл...
17.05.2010 20:51
Прекрасен постинг, усетих те близко до моите моменти на тъга...
Благодаря ти!
А Джони... любим ми е. Въпросния филм също...
Топла вечер ти пожелавам :-)
цитирай
12. giminibilibob - Много ти благодаря, amenda!
17.05.2010 22:13
Хубава вечер и на теб и филмови, вдъхновяващи сънища!
цитирай
13. miaa - Тъгата е равносметка и промяна. . Тя ...
18.05.2010 07:21
Тъгата е равносметка и промяна..Тя съпътства понякога живота , но и променя посоката му.Благодаря ти, за хубавия постинг,Giminibilibob! Филмът с Джони Деп ще гледам тези дни! И една надежда се прокрадва винаги , която ни дава възможност да има повече радост и слънчеви усмивки по пътя ни! Благодаря ти!
цитирай
14. giminibilibob - Така е, miaa
18.05.2010 08:31
за радост надеждата трудно си тръгва от нас. Упорита е и винаги успява да си проправи път напред.
Благодаря ти! Дано филмът ти хареса.
Желая ти приказен ден!
цитирай
15. ametist - джими,
18.05.2010 22:38
никога няма да престана да тъгувам за село. И не защото там тичах боса като малка или пък спях в прясноокосената трева, не защото си играех с козлетата, не защото в реката ловяхме попови лъжички, а защото никога не съм си имала. Като малка, ваканциите истински ревях, тръшках се нон стоп и мрънкайки обяснявах, че най-гадното на света е да си нямаш село. Опъхвахме с една френдка, дружка по съдба, ластика и ползвахме за трети едно дърво. Обаче пък се научихме да скачаме до седма степен, найш кви печени спасяванки прайхме след тва. :)
Свикнах с тъгите си, сега по скоро ги приемам за оная нежност, от която има нужда душичката. В това фитнес ежедневие, което й прилагаме, доза сантимент някак ми се струва, че ни прави по човечни, разбрани.
''Защо тъгува Гилбърт Грейп'' е от филмите, които завинаги са ми стъпили в сърцето. Тогава ' дребния' Леонардо беше 'огромен'. Има още един филм с него, може би си го гледала- '' Баскетболните дневници '', където прави не по- малко добра роля. Тъгувам, че холивудската индустрия го превърна в 'лигня' . Надявам се, отново ще облече кожата на таланта си, а той е XL, стига режисьори като Скорсезе[Авиаторът; От другата страна; Бандите на Ню Йорк] да се възползват от него...правилно.

Да ти предложа чашка чай, а ? ;)
Малко да си потъгуваме, ей така ... за филийки с олио и червен пипер
и да замеряме съседите с 'кокички' от череши ;)))

http://www.youtube.com/watch?v=UTy46nqshaY&feature
цитирай
16. giminibilibob - Здравей, аметист
19.05.2010 10:03
казвала съм го и друг път, но пак ще го повторя - винаги страшно се кефя като те видя тук. Благодаря за споделената чаша чай и за споделените спомени! Понякога тъгата по нещо, което никога не си имал е по-силна от тази по нещо, което си имал, но си загубил.
За Леонардо съм напълно съгласна. И аз се надявам някой ден да успее отново да ме възхити така както го направи в "Гилбърт".
Приятно ми е да си потъгувам с теб с череши вместо обици на ушите и с люлеещи се боси крака от клоните на дървото!
Музиката от този албум на Найджъл Кенеди винаги ми напомня за село:
http://www.youtube.com/watch?v=aMwI9LkHkS4
цитирай
17. ametist - Зарасти, джими !
19.05.2010 22:49
о, да тази музика, с това проскърцване на цигулката в началото, а после галопа, все едно се надпреварва с талигата, е в синхрон и с моята представа за село. Харесвам този албум на Найджъл Кенеди, много... циганско, унгарско, катунджийско... простор :)
Има един филм ''Train de Vie'' [ Влакът на живота ], атмосферата на някои сцени в него пък ми напомня нещо от селската суматоха, за която само са ми разказвали и съм си я фантазирала ;)

http://www.youtube.com/watch?v=k4bI8U9SxHc&feature

а това за Добро Утро ...[ не бутай капаците, преди изгрев, моооляяя ;))]

http://www.youtube.com/watch?v=ONWFDzit4-Q
цитирай
18. giminibilibob - Ах, ти!
20.05.2010 09:36
Как ме нацели само с този утринен поздрав! Обожавам Дони и Момчил, тази песен е уникална! Благодаря ти, че винаги успяваш да ме обстреляш в сърцето!
Изтеглих си филма веднага и се надявам скоро да успея да го гледам!
цитирай
19. lila - моята тъга е с виолетови очи. здр...
20.05.2010 10:35
моята тъга е с виолетови очи.
здравей!
цитирай
20. giminibilibob - Здравей, лила!
20.05.2010 11:53
тъга с виолетови очи - представих си прекрасните, вечни люляци, нежни, благородни и незнам защо за мен винаги някак тъжни. Сигурно оставят такова впечатление у мен, защото са така непосилно красиви, както в стихотворението на Павел Матев, за което говори по-горе мартиники.
Хубав ден!
цитирай
21. martiniki - ...
22.05.2010 13:23
миналия август попаднах на един филм, било е в съботен или неделен следобед, играеха Мерил Стрийп и Робърт Редфорд, действието се развиваше в Африка, впоследствие се оказа, че съм гледала "ОТВЪД АФРИКА" - страхотно ми е въздействал, днес препрочитам стихотворението, което филмът ми донесе...тъгата ми по тази

Африка

Цветовете на Африка превземат сетивата
на абордаж
катерят се по мачтите им
пищят от пищност

тела владеят звуците `и

стрелват се докосват се до кожата и сепват
зачеват
червения залез
в утробата на
този августовски следобед
тук на хиляди километри

високо в къщата сред облаците
люлеят се лениво мислите ми впили далечни устни в
тъгата
която може и да е с аромат на летен плод и пъстрота на какаду
или корела

жако лори розела - и цветните пера на сричките им са в услуга -

когато копнежът лепне от жега и има име

силуетите на чадърените дървета в здрача

така на място тук

където дъждът е дълго намерение
и после наметало
се приближават
с ритъм на тамтами
поклащат се

минават покрай мен
Присъствието `и e като старо злато
придава тежест
убеждава в безценността на залезите

Необяснимо
тъгувам за тази Африка
която се отдалечава
с галопа на наклонените кули на жирафите

и ме оставя в моя
проснат като мъртъв лъв неделен следобед

където така ми липсва надписът

" отвъд това място живеят дракони "

http://www.youtube.com/watch?v=FSO3DEcyxPI&feature=player_embedded#!
цитирай
22. giminibilibob - Наистина е странно,
22.05.2010 18:14
но точно днес си мислих за този филм! Наистина е забележителен!
Благодаря ти, че ми сподели това стихитворение, удивително е!
"наклонените кули на жирафите", "чадърените дървета" - просто уникално!
Някога много си мечтаех за Африка и сега ти така си я описала, че ми припомни тази забравена мечта.
Благодаря ти! Коментарът ти беше за мен едно истинско африканско преживяване!
цитирай
23. injir - Да приемеш различния - мисля, че ...
24.05.2010 22:53
Да приемеш различния - мисля, че това е идеята на този филм. Хареса ми написаното/ особено споделените мисли в ,,Да пиеш чай с Джони Деп,, /. Поздрави!
цитирай
24. giminibilibob - Благодаря, injir!
25.05.2010 09:54
Радвам се, че се отби.
Много хубава седмица ти пожелавам!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399219
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930