Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2010 18:35 - Където бродят дивите неща
Автор: giminibilibob Категория: Изкуство   
Прочетен: 2425 Коментари: 8 Гласове:
12



Къде бродят дивите неща? Само в детското въображение? Или във всеки един от нас? Макс е малко момче преживяващо свои детски страхове, а понякога чувстващо се и наистина самотно. Една вечер облечен в костюм на вълк, Макс започва да се държи ужасно, ядосва майка си, дори я ухапва. Шокирана и уплашена от държанието му тя му се развиква и го нарича „диво нещо”. Макс избягва навън в нощта. Стига до езерото, където намира лодка, качва се в нея и потегля на пътешествие в своето развихрено като буря въображение. Того отвежда до гора, където живеят няколко чудовища, които въпреки че се обичат непрекъснато се карат и рушат дори собствените си домове в страшните си лудешки игри. Макс, който се оказва по-див дори от тях, става крал на тази странна компания, или още по-точно превръща се в глава на това диво семейство. Скоро момчето започва да разбира, че това е трудна роля макар започнала като игра за него. Разбира, че не е лесно да успокоиш нечии бесове и да стопиш нечии страхове, особено когато те са на някого, когото обичаш. Тогава усеща колко много му липсва истинското му семейство и сам пожелава да се върне при майка си, която като че ли вече разбира по-добре. Все пак преди да си тръгне съумява да опитоми донякъде своите диви приятели и да ги научи поне малко да живеят в хармония. От друга страна самият Макс и неговите чудовища, които представляват едновременно страховете, гнева и надеждите му,  успяват да помогнат на нас възрастните да разберем децата си. Да осъзнаем, че понякога най-доброто, което можем да сторим е да ги оставим да дивеят. Да преживеят детството си със замах, като крале на дивите неща, да ги оставим да викат, да скачат, да хапят, да чувстват. Да не пресичаме толкова от рано полета на силните им чувства, непринудени, истински, естествени, не обременени от прекалено много вложен разум и забрани. Те и без това ще се превърнат във възрастни един ден, угрижени, забутали свободата си в някой тъмен ъгъл, подчиняващи се на условности, уморени от носенето на отговорности. Нека поне се случи по-късно. Гледах този филм точно след една от кавгите си с шест годишната ми племенница, която тогава преживяваше нещо невидимо за нас и самата тя се беше превърнала в едно диво нещо. Стана ми още по- мила докато гледах филма именно заради нейните чудовища, които ми беше показала предния ден. Почувствах се виновна, че й се развиках веднага, първо сигнално и жестоко. Обещах си за напред преди да последвам порива си да й се накарам хубавичко, когато ме изкарва извън кожата ми, да спра и да си помисля: Чакай малко! И какво от това. Какво ще стане ако цопа в локвите, ако стане черна и мърлява от игра в калта, ако ми досажда няколко минутки с нечленоразделни звуци и истеричен смях, ако счупи чашата и т.н и т.н…Какво толкова фатално ще се случи? Нищо. Освен може би, че тя ще се почувства щастлива и свободна. И без това всеки ден я засипваме с най-различни правила, норми на поведение, чувство за срам и безброй страхове. И без това неминуемо нашето сладко момиченце ще се превърне във възрастен. Всекидневно изпитвам вина, че и аз допринасям за тази неизбежна метаморфоза, нищо, че съм само леля. Непрекъснато трябва да си напомням, че като малка сигурно и аз съм притежавала способността да бъда дива и да опитомявам, не да гоня собствените си чудовища. Иска ми се да съумее да запази детско сърцето си и живо любопитството в очите си. Да съхрани първичността на въображението си и непокътнато безстрашието си. Да си спомня един ден повече от детството си от това, което помня аз. Помня толкова малко. Едно от нещата, които никога няма да забравя, обаче е как течеше времето тогава. Дните бяха седмици, седмиците месеци, месеците години, годините векове. Сутрин вечерите ми се струваха на светлинни години от мен. В един ден можеха да се случат толкова много приключения. Днес годината е месец, месецът седмица, седмицата ден, денят секунда… Гледам невероятните дъщери на сестра ми, наблюдавам какви специални и чудни неща правят и казват и си мисля „Това никога няма да го забравя!”. За колко ли неща съм си мислила така като дете. Може би и аз съм имала своите чудовища и приключения родени във въображението ми, като тези на Макс? А колко ли действителни чудеса, които са ми се случвали ежедневно са изчезнали някъде дълбоко в съзнанието ми? Чудеса, за които съм си казвала „Това никога няма да го забравя!”. (Рей Бредбъри има един прекрасен разказ именно за тази загуба на време, спомени и детска чувствителност, казва се „Есенен следобед”: http://chitanka.info/lib/text/8317. „Където бродят дивите неща” не е детски филм. Това филм за нас – порасналите деца. Той е шумен, на места стряскащо разрушителен, различен, тъжен, слънчев, откровен, луд, любвеобилен, смел и уязвим, също като едно малко дете.  




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elidea - Сътворила си нещо прекрасно!
19.04.2010 19:04
И много важно, и много човешко... Ще гледам този филм, но още по-голямо е удоволствието да си говоря с теб за дивите неща. Казва ти го един Макс :))
цитирай
2. giminibilibob - Здравей, Макс :)
19.04.2010 19:38
Благодаря ти! И за мен удоволствието е голямо винаги, когато идваш тук и още по-грамадно, когато аз се отбивам при теб. Там е един друг свят - прекрасен, магичен и в същото време толкова истински! Това само един Макс го умее
цитирай
3. ametist - Джими,
20.04.2010 00:45
не съм гледала фила, звучи интригуващо и мисля да го предложа на един мързелив следобед в скоро време :)
... и да, дано успее да запази малката ти племеница част от този '' ден, в който можеха да се случат толкова много приключения'' ... хубаво е ;)

http://www.youtube.com/watch?v=yV4G-nWVPOc&feature
цитирай
4. martiniki - ехх, че чудесен постинг и
20.04.2010 08:56
много хубав разказ прочетох, благодарение на теб
познавам едно момиченце със слабост към календарите
цитирай
5. giminibilibob - Здравей, Аметист!
20.04.2010 09:31
Днес аз самата съм облечена като клоун - с лилава блуза, зелена чанта, шарен шал и така като гледам ми липсва само червения нос. Настроението малко нещо куца, но благодарение на теб вече направи една сериозна клоунска крачка напред.
Благодаря и хубав ден!
цитирай
6. giminibilibob - Здравей, Мартиники!
20.04.2010 09:37
Благодаря! Радвам се, че и разказа ти е харесал. Сигурно си чела "Вино от глухарчета" пак на Р.Б., ако не ти я препоръчвам. Мисля, че ще се хареса на момиче с пролетна душа като твоята.
цитирай
7. martiniki - не само съм чела
22.04.2010 13:52
нарисувала съм си такива бутилки - на глухарчета, вътре виното не е точно такова, но като пиеш си представяш, че е ;)))
цитирай
8. giminibilibob - Страхотно!
22.04.2010 13:55
Много готина хрумка! Какво по-хубаво от това лято да потече във вените ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: giminibilibob
Категория: Изкуство
Прочетен: 399219
Постинги: 60
Коментари: 753
Гласове: 2187
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930