Може би на всеки се е случвало да има чувството, че животът му е режисиран. Че какъвто и избор да направи тайнствен режисьор вече е написал сценария на неговите стъпки. И сигурно на всеки се е случвало поне веднъж да се запита кой е всъщност и дали в действителност живее живота, който е искал или се намира в изкривена реалност, която съвсем не му подхожда.
Това са само част от загадките, които поставя „Шоуто на Труман” – оригинален и впечатляващ филм за човек, чийто живот не се оказва нищо повече от реалити шоу създадено от самозабравил се телевизионен режисьор мислещ се за Бог. Всеки може да тълкува тази история по различен начин – като обвинение към смешния и страшен стремеж на хората да си играят на Господ; като сатира насочена към воайорството заложено у повечето от нас; като притча за примирението ни да водим сковаващ и неистински живот, заради силния страх да разчупим непрекъснато повтарящото се ежедневие, да потърсим свободата в себе си и да последваме най-големите си желания. Това е и история за манипулирането, уеднаквяването, промиването на мозъци, но също и за силата, която човек притежава, силата да се съвземе, да се пробуди и въпреки всичко да следва неосъзнатия си стремеж към нещо истинско и чисто.
Само година след излизането на „Шоуто на Труман” се появява шоуто на големия брат - Big Brother. Без значение дали е вдъхновено от този филм или от книгата на Джордж Оруел „1984” това предаване е доказателство за способността на някои хора така да извъртят посланията и сериозните предсказания на изкуството, че да успеят да ги превърнат в бизнес, в нелепо, но забавно представление печелещо пари и слава благодарение на едни от най-примитивните човешки страсти. Съумяват да направят нещо фалшиво и гротескно представяйки го за непринудено и истинско.
Може би на всеки се е случвало понякога да се почувства като Труман – обезличен и хванат в капан. От медиите непрекъснато някой ни учи как трябва да изглеждаме, как прахът за пране е едно от най-важните неща, колко килограма е добре да тежим, кои предавания е задължително да гледаме, защото иначе едва ли не ще пропуснем да дишаме. Управниците ни години наред упорито и успешно ни натикват в рамките на бедността и настоятелно ни държат там спирайки всеки опит да се измъкнем от нея. Също като Труман, който не може да избяга от картонения си свят. В нашите панелни еднакви кутийки, в които всичко се чува и вижда, в които си зависим от вкуса на другите за музика, за децибели, за чистота и изобщо за начин на съществуване, е още по-лесно в един момент да ти се стори, че живееш нечий друг живот, в който си попаднал по нечия чужда воля. За цели предишни поколения е още по-познато подобно усещане, заради дългите години, в които Партията е „бдяла” над тях точно като Големият брат и като Кристоф.
За съжаление не можем да избегнем това чувство да ни спохожда понякога. Важното е като Труман да успеем да запазим една сигнална лампичка в сърцето си, която в един момент да се включи и да ни напомни за онзи така важен копнеж по нещо истинскo като например любовта, изкуството или опознаването на света.
Кой взриви бомбата? Нека се допитаме до ...
Представяне на книгата "Последните ...
Абсолютно права си за постигането на свободата. Това е цяло изкуство, трудно за усвояване, поне за мен. Надявам се един ден да успея.
Поздрави и усмивки!
13.04.2010 17:18
Някои не могат да избягат не просто от някой като "големия брат" а от самите себе си, ей това вече е страшното... Там и режисирането не помага...
Усмивки и хубава вечер :-)
Страшно е, когато човек се пристрастява, към модата, независимо, от различните й прояви. За слава, за лесни пари..Този порочен кръг убива най- хубавото у човека!
От него зависи дали ще избере фалшивият блясък или стойностните неща!
Благодаря за хубавия постинг!
За мен винаги е радост и удоволствие да те посрещам тук!
Хубава вечер!
15.04.2010 15:04