„Голяма риба” на Тим Бъртън е история за въображението и за вярата във вълшебната същност на всички неща. Филмът е колоритен и приказен със светла страна извикваща спомен за Андерсен и тъмна, наподобяваща атмосферата създадена от Братя Грим. Като повечето филми на Бъртън е направен с чувство за хумор и с непрекъснатото витаещо усещане, че си попаднал в чуден свят, където са възможни всякакви причудливи изненади. Въпреки това е по-различен от обичайния му стил, по-реален и някак си по-личен.
Главният герой, изигран от Юън Макгрегър и Албърт Фини, е човек не просто с невероятна и необуздана фантазия, а човек умеещ да наблюдава и да вижда света по особен начин. Такъв талант притежават децата – те намират нещо необичайно и вълнуващо в най-обикновените предмети – в пластмасовите бутилки от минерална вода, в синята капачка от бебешко кремче, в простата найлонова торбичка, от която са извадили и захвърлили набързо чисто новата си шарена играчка. Когато беше на три месеца малката ми племенница се успокояваше, ако беше разстроена и се усмихваше винаги щом погледнеше бравата на вратата на кухнята. Сякаш нещо невидимо за нас я укротяваше и й правеше смешки умело еквилибрирайки върху скучната иначе брава. Единствено тя си знаеше какво вижда там и за съжаление, когато може да говори и да разказва вече отдавна ще е забравила този скъп за нас спомен.
Героят на Бъртън, Едуард Блум, притежава подобна детска сила. Той е фантазьор, мечтател, приказен разказвач, а според сина си и изкусен лъжец. Но той не измисля странни истории за живота си само, за да привлича публика и да бъде популярен, той действително вижда света по този уникален начин. Отдавна смесил действителност и видения беше предпочел умишлено да остави въображението си да се развихри и да му съгради вълнуващ и чуден живот. От всяко събитие, човек или място, дори от най-баналното, той изгражда приказни сюжети, както умеят само най-изкусните разказвачи. Накара ме да се замисля, не е ли животът който приемаме и виждаме с въображението си по-истински от другото, реално наше съществуване, което в повечето случаи ни се струва безцветно и тъжно? Кой определя как трябва да изглежда света около нас? Всеки го приема и улавя вибрациите му по-различен начин и онова, което за някого е просто голяма оранжева тиква, за друг може да е разкошна кралска каляска.
Докато гледах Ед Блум подкрепян този път от фантазията на сина си, да си отива от света с широко отворени очи, все едно му предстои най-необикновеното пътешествие, си дадох сметка, че въображението и способността да виждаш чудеса в онези неща и събития, които сме приели за даденост и ежедневие е безценен дар способен да превърне не само живота, но и смъртта в приказно и вълнуващо приключение.
Чудесно е да виждаш нещата по- различно, по- хуманно и по- истински! Това е превилегия за този, който го умее! Хубав ден,Giminibilibob!
Благодаря още веднъж, хубав ден и светла седмица! И се оглеждайте за чудеса!
Хубава вечер!
Много го харесвам, трябва да го прелистя пак, обезателно !
http://www.youtube.com/watch?v=HlbS6ykZw3Q&feature
Готина предстояща седмица *